Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2018 11:31 - Божествена шега
Автор: vania23 Категория: Поезия   
Прочетен: 2152 Коментари: 14 Гласове:
22

Последна промяна: 14.12.2018 20:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Понякога се чувствам в клетка,
наречена цинично "битие".
И искам да потърся сметка
от този, който ме заключи с "не!",
и с подлудяващото "трябва!",
със страховете, колкото море,
с живота, който с мен залязва,
защото е роден, за да умре...


Понякога,... но друг път всичко
променя се със щипка свобода.
И "трябва!" с "искам!" е различно,
а "не"-то се отключва леко с "да"...
И питам: "Аз ли съм виновна?
С какво? И колко точно? И кога? -
в играта малко произволна,
напомняща Божествена шега?..."

 




Гласувай:
22



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - Чудесно стихотворение! Питаш се ...
14.12.2018 12:15
Чудесно стихотворение!
Питаш се екзистенциалности. И правилно стигаш до извода, че Изборът е твой.
Много ми харесва чистия ти стил, необременен от задължителността на римните аспекти и проблясващ с открояващ се собствен почерк в Чувствопознанието.
цитирай
2. vania23 - Сърдечно ти благодаря, Дела, за добрите думи!
14.12.2018 12:36
wonder написа:
Чудесно стихотворение!
Питаш се екзистенциалности. И правилно стигаш до извода, че Изборът е твой.
Много ми харесва чистия ти стил, необременен от задължителността на римните аспекти и проблясващ с открояващ се собствен почерк в Чувствопознанието.


Понякога ми е самотно, защото екзистенциалностите са крайно непопулярни и твърде няма с кого да си говоря за тях. Но пък в стихотворение никой не може да те задължи да пишеш това, което е комерсиално и харесвано.
Започнах това стихотворение наум в края на един скорошен ден, в който се чувствах буквално изцедена от тази жестока, битийна мелачака. То вървеше много мрачно до самия край, но... после си казах, че не съм обективна към субективното в себе си. И промених по-оптимистично края.
За стила... мисля, че има какво да се желае в изказа ми, но засега - толкова, а дали ще има по-нататък - никога не зная :)
цитирай
3. donchevav - Хм. . . и защо трябва все да се питаш: ...
14.12.2018 18:34
Хм...и защо трябва все да се питаш: "Аз ли съм виновна?
С какво? И колко точно? И кога?" ?

На човек, който може да изравни императивите "трябва" и "искам" и да смени "не"-тата с "да", не му прилича да се съмнява в себе си и в правото си на участие в онази игра, "малко произволна,
напомняща Божествена шега" :)))

Пишеш толкова леко за такива сериозни неща - възхищавам ти се! Поздрави, Ваня!
цитирай
4. vania23 - Е, Вени,
14.12.2018 18:51
donchevav написа:
Хм...и защо трябва все да се питаш: "Аз ли съм виновна?
С какво? И колко точно? И кога?" ?

На човек, който може да изравни императивите "трябва" и "искам" и да смени "не"-тата с "да", не му прилича да се съмнява в себе си и в правото си на участие в онази игра, "малко произволна,
напомняща Божествена шега" :)))

Пишеш толкова леко за такива сериозни неща - възхищавам ти се! Поздрави, Ваня!


случва се и да не го докарвам толкова лесно в практиката си /изравняването на императивите/. А и всичко отстрани изглежда по-лесно, отколкото е в действителност.
Истината е, че наистина не знаем "С какво?", и "Колко точно?", и "Кога?", а също и докъде... Понякога прилича дори на самонадлъгване, ако трябва да влезем и в още по-голяма дълбочина. Но да си останем засега, докъдето стигнахме :)
И все пак аз описвам по един възможен начин вечната борба между Съзнанието и Битието. Трудно е да се каже кое има водеща роля. Съзнанието има значение, но дали винаги...
Благодаря, Вени!
цитирай
5. codetroina - ....ето пак е..тежкоо, тъжнооо..минорно..раздвоено..
14.12.2018 20:29
тъкмо ти се зарадвах вчера, ванка..
Двоумението при теб доминира../ Душата е вързана, личи..
това е Философия, може би..Ген, Съдба..
но,за Лирика..поезия е нужно...по-друго..
Страст, Свобода..кураж..
може би съм..крайна..
такъв е моят Аспект..
така..те виждам...
инак, личи си който е чел..тук, спор нямаме..
бъди щастлива, Ваня!
цитирай
6. vania23 - Их, пък и ти, Юлия, как ми резна двоумящите криле :)
14.12.2018 20:51
codetroina написа:
тъкмо ти се зарадвах вчера, ванка..
Двоумението при теб доминира../ Душата е вързана, личи..
това е Философия, може би..Ген, Съдба..
но,за Лирика..поезия е нужно...по-друго..
Страст, Свобода..кураж..
може би съм..крайна..
такъв е моят Аспект..
така..те виждам...
инак, личи си който е чел..тук, спор нямаме..
бъди щастлива, Ваня!


но благодаря за мнението. Съжалявам, но няма да тръгна да си кривя душата, че да ти се харесам :)
Пък за мен това е най-страстното философско, раздвоено стихотворение, което съм чела :) Тъй де, и писала :)
цитирай
7. lexparsy - Много истински откровено и съпр...
15.12.2018 10:17
Много истински откровено и съпричастно и с моите мисли.
Поздравления от мене Ваня.
Желая ти уикенд с Божествени шеги, но от по красивите... Навсякъде са :-)))
цитирай
8. vania23 - Благодаря ти, че намина,
15.12.2018 10:42
lexparsy написа:
Много истински откровено и съпричастно и с моите мисли.
Поздравления от мене Ваня.
Желая ти уикенд с Божествени шеги, но от по красивите... Навсякъде са :-)))


и усети откровеността ми!
Красив, колко ще е красив, щом съм домакиня, на която предстои титаничното съботно шетане, но ще се опитам да си самовнуша, че много "искам" да направя това, което всъщност "трябва"... :))
цитирай
9. rosiela - Никога не ти липсва оригиналност на мисълта, Ванюш,
15.12.2018 11:40
както и смелост да я изваеш в стих. Поезията не е за баналните и обикновените, а ти си надарена с " Божествена истина" да си самобитна, различна, творческа. Не го приемай като комплимент, а като думи, написани от професионален филолог.
цитирай
10. vania23 - Благодаря ти сърдечно, Роси,
15.12.2018 13:32
rosiela написа:
както и смелост да я изваеш в стих. Поезията не е за баналните и обикновените, а ти си надарена с " Божествена истина" да си самобитна, различна, творческа. Не го приемай като комплимент, а като думи, написани от професионален филолог.


че винаги си добронамерена към мен! И ти, и другите, ми давате кураж да продължа. Трудничък е пътят, неизвестна посоката, но... може би наистина си заслужава да се върви...
Аз не съм филолог, макар че това ми беше ученическото желание. Битието ме натисна с клетката си и..., но никога не е късно съзнанието да се прояви в неговата важна роля :)
цитирай
11. codetroina - кой те кара да се променяш.. .
18.12.2018 11:53
Съзнанието има многожество..Аспекти, Всички са Важни, и полезни..
нали, или?

/ Битието ме натисна с клетката си и..., но никога не е късно съзнанието да се прояви в неговата важна роля :)
цитирай
12. vania23 - Абсолютно всички са важни, Юлия, според мен.
18.12.2018 12:01
codetroina написа:
Съзнанието има многожество..Аспекти, Всички са Важни, и полезни..
нали, или?

/ Битието ме натисна с клетката си и..., но никога не е късно съзнанието да се прояви в неговата важна роля :)


Така че празно няма. Освен понякога в главите ни :)
цитирай
13. vesever - Честито Рождество Христово и тук, ...
26.12.2018 11:00
Честито Рождество Христово и тук, Ваня!
Сещам се за едно разказче, ще го споделя.
Един човек попитал ангела си пазител защо толкова дълго време не му е помагал и го е изоставил.
Ангелът отвърнал, че никога не го е изоставял, просто му е трябвало време, за да премахне пречките, които човекът сам си е направил в пътя си, с негативните си мисли и действия, и едва след като ги премахне, успява да стигне до човека, ...
Тези дни си мислех, че Бог ни е дал да творим света си по своята воля, Той само ни гледа тихо от Небето, а ние опрделяме кое как да бъде в живота ни...
Пожелавам да имаме повече сила и свобода и повече позитивна енергия, за да градим добър свят ..
Поздрави и прегръдки!

цитирай
14. vania23 - Честито Рождество, Веси!
27.12.2018 15:09
Така е, Веси. Нека Силата бъде с нас и в нас! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 1052169
Постинги: 333
Коментари: 3501
Гласове: 12832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031