Мечтая да бъда добра... 
И още в нощта - ранобудна,
със първата, бледа зора
в деня отведнъж да се втурна...

На другите да се раздам...
Да бъда в зрънцата на семе,
пораснало тука, и там -
та всеки от мене да вземе...

Да бъда и буйна река
в земя, пресушена от жажда...
И бързо напред да тека...
Животът след мен да се ражда...

Но знам, че съм само човек...
Защо се сравнявам със Бога?...
Смирено си давам обет -
добра да съм, колкото мога...

Браво- прекрасно е,затрогваш сърцето на всеки с душа на поет!

за винаги добрите очи, с които ме виждаш!
Едва ли затрогвам всеки - може би само тези, които имат душа на поет... Но едва ли е и това - всеки от тях възприема и усеща живота различно.

Много мило стихче.
Според мен това е мисията на човешкия живот, да творим добро за хората, до които имаме достъп в живота и общуването си - близки и далечни, кой колкото може.
Сравнението с река много ми хареса, точно така си е, човешкото общуване е като река, тече, напоява, освежава, радва душите.
Е, има и мътни реки, които носят чернилка, както има и черни души на Земята, зли хора, които опитват да потъпкат Добротата.
Но вярвам, че Доброто ще надделее. Дай Боже повече хора с мечти за Добрина.
Прегръдка, Ваня!
А за довечера подготвям нещо красиво за теб :)

Добротата... е сложна тема - май за пореден път се връщам към нея...

Еха! Изненада? Обичам изненадите, особено когато знам, че ще са приятни :)

Да бъдем добри - мисля, че нищо друго не ни е нужно - поне на душите ни. А твоята, усещам, прелива от желание за добротворство. Остани си такава - раздаваща се без остатък, утоляваща чуждата жажда без мисъл за себе си, жизнена и животворяща - и мечтаеща за победата на Доброто. Чистотата на порива в тия стихове покорява! Поздравления, Ваня!

Радвам се, че си усетила порива ми! :) Знаеш ли, освен него, в стихотворението ми има и друго, а за да го обясня, ще ти споделя нещо лично.
Всяка вечер се моля и винаги започвам с чувството за вина, че все пак не съм била достатъчно добра през деня и с "прости за това, онова...". Някоя мисъл през деня ме притеснява обикновено, не толкова действие. Ние, хората, не сме перфектни и дори и да желаем напълно да се раздадем, все ще има поне мъничко егоизъм, все ще ни понатежи... Или поне на мен ми дотежава... :)
А искам да не е така - искам да съм ето толкова добра, колкото съм описала в стихотворението... Но мога ли наистина? Ами, не - слаба е човешката природа. Нека бъдем толкова добри, колкото можем - то пак не е малко. Такива ми ти мотиви за написването му :)

той ли те стимулита така..възторжено..
хубаво е, че се молиш..
но, някак трябва да се отърввш от това чувство за вина..
пагубно е, безмислено, и..даже не е творческо../шегувам се
много пъти акцентирам в-у това..не е нарочно, или предвзето..
Вината ,това е Слабостта на добрите и силни хора/разбра ме, нали
Весели Празници, и мнооо гушки и целувки на Ангелчето у дома!!

Днес ни се отби на гости с майка си :) Може би си права за чувството за вина. В нас надълбоко са закодирани хиляди и хиляди изисквания - не е по силите ни да спазим всичките...
Благодаря, Юлия! Усмивки и за твоето съкровище!

Хубаво стихо... Напомня ми за П. Дубарова...

Приликата не е търсена съзнателно. Странно ми стана, когато часове, след като го бях написала и публикувала, разбрах от фейсбук, че вчера е била датата, на която си е отишла от нашия свят. Тогава и аз направих връзка с едно нейно стихотворение.