Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11 09:33 - На поклонение
Автор: vania23 Категория: Поезия   
Прочетен: 207 Коментари: 10 Гласове:
18

Последна промяна: 07.11 15:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Пред църква - капак на ковчег.
Небето заплаква, както е редно....
Тъгувам до тъжен човек -
в скърбяща тълпа, облечена в черно...

Във храма е тихо. Мълчим -
ужасните мисли как да ги кажем?!...
Надолу блуждаем с очи - 
от погледи чужди, крием ги даже...

Обажда се в тихото глас -
сина си оплаква старата майка...
Задавям се с нейния плач,
и всички умрели с нея оплаквам...

В редицата с четни цветя
ще взема последно сбогом с човека,
От там ме поглежда смъртта -
човекът го няма вътре в ковчега...

Опитвам да се утеша -.
прочетох, тежала двадесет грама
човешката вечна душа,
но другаде... Тука вече я няма...

 




Гласувай:
18
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. codetroina - поезия не се учи..
07.11 09:41
Тя е Огледалото и Пулса на Вселената..
или я носиш в Сърцето , или не..
Бог те е орисал с тази Емпатия, ваня..
благодаря ти, винаги докосваш силно..


цитирай
2. vania23 - Аз благодаря!
07.11 09:47
Бях тези дни на поклонение. Почина сравнително млад човек - за съжаление, поредния тази година...
Трябваше да излезе от мен всичко, което видях, усетих, помислих...
цитирай
3. milady - ваня,разбрах..ти си като струна..
07.11 10:14
като туптящо Сърце..м-у Небето и Земята..
рядко срещан феномен в т.н.съвр.поезия и лирика..
млъквам тук..
цитирай
4. vania23 - Юлия,
07.11 10:47
ти си описала големия Поет, на който винаги му е "под ръка небесната камбана"...
Другите пишат цял живот. Не ми се вярва за една година да ги размина. Но държа това, което пиша да е искрено - иначе по-добре нищо да не пиша.
цитирай
5. milady - Състезанието е винаги с нас..самите..
07.11 11:18
друго ,не познавам аз..
/и..последните,ще станат..първи../
закачка..
цитирай
6. vania23 - Вярно е.
07.11 11:42
Несравнимото не се сравнява...
цитирай
7. donchevav - Изумява лекотата, с която описваш ...
07.11 16:55
Изумява лекотата, с която описваш неописуемото - конкретизирано в познати до болка детайли и изведено до общочовешки план.
Поздравления, Ваня!
цитирай
8. vania23 - Може би,
07.11 17:27
защото го правя, откакто се помня, но тихо и само за себе си - не намирах форма, чрез която да го споделя с другите.

Благодаря, Вени!
цитирай
9. mt46 - Поздрав, Ваня!
08.11 19:36
Много добро стихо...
цитирай
10. vania23 - Благодаря, Марине!
09.11 07:27
Радвам се, че ти е допаднало.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 194501
Постинги: 134
Коментари: 1732
Гласове: 5081
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930