Постинг
01.08.2018 10:15 -
Любима роля
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 2577 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 01.08.2018 16:25
Прочетен: 2577 Коментари: 15 Гласове:
16
Последна промяна: 01.08.2018 16:25
Светът отдавна ме постави в рамка.
Или сама си я избрах?....
Доскоро не усещах, че е малка,
спокойно в нея си живях...
Харесвах си я - непретенциозна,
и без да бие на очи -
обикновена и приятно скромна -
с усмивка може да мълчи...
И на кого ли нещичко да каже!?
Та всеки слуша своя глас...
"Ех, в този шумен свят не си ти важен..." -
прошепна тя, а кимнах аз.
И тъй мълчахме двете със години,
в едно се сляхме с възрастта...
Удобни, едноцветни - светлосиви -
слушателите на света...
Но после може би закономерно
с натрупване дойде прелом,
и бялото престана да е черно,
а рамката единствен дом.
Отскоро пак се уча да говоря.
/Светът нехае засега./
А рамката ми е любима роля,
реша ли да си помълча...
Или сама си я избрах?....
Доскоро не усещах, че е малка,
спокойно в нея си живях...
Харесвах си я - непретенциозна,
и без да бие на очи -
обикновена и приятно скромна -
с усмивка може да мълчи...
И на кого ли нещичко да каже!?
Та всеки слуша своя глас...
"Ех, в този шумен свят не си ти важен..." -
прошепна тя, а кимнах аз.
И тъй мълчахме двете със години,
в едно се сляхме с възрастта...
Удобни, едноцветни - светлосиви -
слушателите на света...
Но после може би закономерно
с натрупване дойде прелом,
и бялото престана да е черно,
а рамката единствен дом.
Отскоро пак се уча да говоря.
/Светът нехае засега./
А рамката ми е любима роля,
реша ли да си помълча...
Днес сте се наговорили да ме разплаквате.
Рамката ...
Кой от нас не живее с тази роля?
Поздрави, Ваня!
цитирайРамката ...
Кой от нас не живее с тази роля?
Поздрави, Ваня!
Надявам се сълзите да са с мъничко усмивка :)
Все пак... Кога съм аз? Кога е роля?
Ех, трудно е да разбера...
И този финал е верен :)
цитирайВсе пак... Кога съм аз? Кога е роля?
Ех, трудно е да разбера...
И този финал е верен :)
Животът е свобода – това му е и мъката, и радостта!
„Един ден не е такъв, каквито са хиляди, а хиляди дни не са такива, какъвто е един.“ - узбекска мисъл
цитирай„Един ден не е такъв, каквито са хиляди, а хиляди дни не са такива, какъвто е един.“ - узбекска мисъл
Узбекската мисъл ми напомни една друга /не помня от кого беше.../, но смисълът й е, че животът няма смисъл, докато ние самите не му го придадем.
цитирайЕ-ха, полъхна ме хлад, тръпки ме побиха от дълбокото! Невероятно раздвижена алегория - тривиалната рамка, в която живеем, и която прекрачваме, когато сивотата на ежедневието ни омръзне, и зад която отново се скриваме, когато контакта със света почувстваме като бреме. Това - и нюансите, и полутоновете, отпратките тук и там - възхитително! Благодаря ти, мила Ваня! Поздравления!
цитирайкое е по-възхитително - моето стихотворение или твоят прочит :)
Описах това, което отдавна и отскоро чувствам - облякох го в думи, спазвайки правилата за писане...
Благодаря ти, че никога не си повърхностен читател, че имаш очи и душа да проникваш отвъд!
цитирайОписах това, което отдавна и отскоро чувствам - облякох го в думи, спазвайки правилата за писане...
Благодаря ти, че никога не си повърхностен читател, че имаш очи и душа да проникваш отвъд!
Добре е човек да може да говори, а и да мълчи...
цитирайИ пак енигматично ще ви пиша,
а вие вярвайте или пък не.
Но знам че всеки който диша
ще бърза да ме прочете! :))
цитирайа вие вярвайте или пък не.
Но знам че всеки който диша
ще бърза да ме прочете! :))
Всеки има нужда от уединение Понякога... Но и аз съм за Свободата и Простора и полета на Душата. Дори имам бунт към рамките... Поздрави, Ваня, много обичам философските теми...
цитирайДа, житейско майсторство се иска да знаеш кога да мълчиш и кога да говориш. Хубаво е да говориш, когато наистина има какво да кажеш. Светът щеше да е по-тих и по-щастлив.
цитирайМного свежо четиристишие :) Ти ли си авторът?
цитирайДа, знам, че имаш бунт към рамките и влечение към философските теми :)
Аз просто описах едни мои състояния. Макар и в общото, всички сме различни :)
цитирайАз просто описах едни мои състояния. Макар и в общото, всички сме различни :)
vania23 написа:
Много свежо четиристишие :) Ти ли си авторът?
Аз ами- ти да не помисли,че го е писал Митьо Ушите,за да се развлича докато бяга насам-натам?? :)) Измислих го в момента но не пиша по поръчка- само по вдъхновение!
Да..., имаш искрата.
Ех, жалко, че все си зает...
С душата богата
ти можеш да станеш поет...
:)
цитирайЕх, жалко, че все си зает...
С душата богата
ти можеш да станеш поет...
:)
Но тебе те нямам- разруха
ще тръгне ли в мен от това?
Да почна ли с теб за разтуха
в романа ни нова глава? :))
цитирайще тръгне ли в мен от това?
Да почна ли с теб за разтуха
в романа ни нова глава? :))