Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2018 10:15 - Любима роля
Автор: vania23 Категория: Поезия   
Прочетен: 2574 Коментари: 15 Гласове:
16

Последна промяна: 01.08.2018 16:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Светът отдавна ме постави в рамка.
Или сама си я избрах?....
Доскоро не усещах, че е малка,
спокойно в нея си живях...
Харесвах си я - непретенциозна,
и без да бие на очи -
обикновена и приятно скромна -
с усмивка може да мълчи...
И на кого ли нещичко да каже!?
Та всеки слуша своя глас...
"Ех, в този шумен свят не си ти важен..." -
прошепна тя, а кимнах аз.
И тъй мълчахме двете със години,
в едно се сляхме с възрастта...
Удобни, едноцветни - светлосиви -
слушателите на света...
Но после може би закономерно
с натрупване дойде прелом,
и бялото престана да е черно,
а рамката единствен дом.
Отскоро пак се уча да говоря.
/Светът нехае засега./
А рамката ми е любима роля,
реша ли да си помълча...
 


Тагове:   роля,   рамка,


Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. katan - "...с усмивка може да мълчи..."
01.08.2018 10:37
Днес сте се наговорили да ме разплаквате.
Рамката ...
Кой от нас не живее с тази роля?
Поздрави, Ваня!
цитирай
2. vania23 - Здравей, katan!
01.08.2018 10:53
Надявам се сълзите да са с мъничко усмивка :)

Все пак... Кога съм аз? Кога е роля?
Ех, трудно е да разбера...

И този финал е верен :)
цитирай
3. trakietsadobri - Еха! Ваня, браво за силното стихотворение.
01.08.2018 11:01
Животът е свобода – това му е и мъката, и радостта!

„Един ден не е такъв, каквито са хиляди, а хиляди дни не са такива, какъвто е един.“ - узбекска мисъл
цитирай
4. vania23 - Здравей, Добри! Радвам се, че ти е допаднало :)
01.08.2018 12:08
Узбекската мисъл ми напомни една друга /не помня от кого беше.../, но смисълът й е, че животът няма смисъл, докато ние самите не му го придадем.
цитирай
5. donchevav - Е-ха, полъхна ме хлад, тръпки ме ...
01.08.2018 12:44
Е-ха, полъхна ме хлад, тръпки ме побиха от дълбокото! Невероятно раздвижена алегория - тривиалната рамка, в която живеем, и която прекрачваме, когато сивотата на ежедневието ни омръзне, и зад която отново се скриваме, когато контакта със света почувстваме като бреме. Това - и нюансите, и полутоновете, отпратките тук и там - възхитително! Благодаря ти, мила Ваня! Поздравления!
цитирай
6. vania23 - Не знам, мила Вени,
01.08.2018 13:25
кое е по-възхитително - моето стихотворение или твоят прочит :)
Описах това, което отдавна и отскоро чувствам - облякох го в думи, спазвайки правилата за писане...
Благодаря ти, че никога не си повърхностен читател, че имаш очи и душа да проникваш отвъд!
цитирай
7. mt46 - Привет, Ваня!
01.08.2018 20:28
Добре е човек да може да говори, а и да мълчи...
цитирай
8. shtaparov - И пак енигматично ще ви пиша ...
01.08.2018 23:41
И пак енигматично ще ви пиша,
а вие вярвайте или пък не.
Но знам че всеки който диша
ще бърза да ме прочете! :))
цитирай
9. vesever - Всеки има нужда от уединение Пон...
02.08.2018 08:52
Всеки има нужда от уединение Понякога... Но и аз съм за Свободата и Простора и полета на Душата. Дори имам бунт към рамките... Поздрави, Ваня, много обичам философските теми...
цитирай
10. vania23 - Привет, Марине!
02.08.2018 09:28
Да, житейско майсторство се иска да знаеш кога да мълчиш и кога да говориш. Хубаво е да говориш, когато наистина има какво да кажеш. Светът щеше да е по-тих и по-щастлив.
цитирай
11. vania23 - Ехе, Ангеле :)
02.08.2018 09:30
Много свежо четиристишие :) Ти ли си авторът?
цитирай
12. vania23 - Здравей, Веси!
02.08.2018 09:32
Да, знам, че имаш бунт към рамките и влечение към философските теми :)
Аз просто описах едни мои състояния. Макар и в общото, всички сме различни :)
цитирай
13. shtaparov - Много свежо четири...
03.08.2018 23:11
vania23 написа:
Много свежо четиристишие :) Ти ли си авторът?

Аз ами- ти да не помисли,че го е писал Митьо Ушите,за да се развлича докато бяга насам-натам?? :)) Измислих го в момента но не пиша по поръчка- само по вдъхновение!
цитирай
14. vania23 - :)
04.08.2018 09:42
Да..., имаш искрата.
Ех, жалко, че все си зает...
С душата богата
ти можеш да станеш поет...

:)
цитирай
15. shtaparov - Но тебе ...
06.08.2018 00:21
Но тебе те нямам- разруха
ще тръгне ли в мен от това?
Да почна ли с теб за разтуха
в романа ни нова глава? :))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 1052383
Постинги: 333
Коментари: 3501
Гласове: 12832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031