С пръсти по стъклото те рисувам,

твоя дъх поемам със очи!

Нощем само тебе аз сънувам,

и те търся сред безброй жени

денем във тълпата непознати.

Все студени, каменни лица.

Питам, но ме гледат непонятно-

хора, тук сред вас е любовта!

Моята и вашата, това е

най-красивото на този свят!

Който не е любил той не знае

с нея колко много е богат!

Аз я търся в нощите и дните,

зная, че ме чака нейде там

сред поле от рози под звездите!

Не, човек не трябва да е сам!

Болката след време отминава,

лошото забравя се след дни!

Любовта завинаги остава

и до край в сърцата ни гори!

На човек така е отредено

все да търси нейде любовта!

Две сърца са цялата вселена,

със едно душата е сама!