Постинг
08.07.2018 16:28 -
Градският луд
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 3309 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 12.01.2019 10:00
Прочетен: 3309 Коментари: 25 Гласове:
22
Последна промяна: 12.01.2019 10:00
С устремена походка
и през лято с балтон,
той е гледка самотна
и петно на сив фон,
но и част от средата,
характерна за тук -
той е песен изпята -
или... градският луд.
Въобще не му пука,
че напълно е сам... -
само видимо тука
е и някъде там -
дето няма вериги,
ни пари, суета...
Там са всички щастливи,
покорили света...
И с налудна усмивка,
все така устремен,
той ми леко намигва
и минава край мен.
Аз,... напълно нормална,
в миг обръщам очи -
завистта ми е странна
и дано не личи...
и през лято с балтон,
той е гледка самотна
и петно на сив фон,
но и част от средата,
характерна за тук -
той е песен изпята -
или... градският луд.
Въобще не му пука,
че напълно е сам... -
само видимо тука
е и някъде там -
дето няма вериги,
ни пари, суета...
Там са всички щастливи,
покорили света...
И с налудна усмивка,
все така устремен,
той ми леко намигва
и минава край мен.
Аз,... напълно нормална,
в миг обръщам очи -
завистта ми е странна
и дано не личи...
Може би навсякъде има такива хора. Но обикновено само някои от тях са характерни...
цитирайно за характерното мисля, че само очи трябват.
Благодаря ти и поздрави!
цитирайБлагодаря ти и поздрави!
и, многооо истинскоо..
комай ще заплача,и нека ми личи..
.........
цитирайкомай ще заплача,и нека ми личи..
.........
че те развълнувах, Юлия :) То нескромно звучи, но и аз си го харесвам :)
цитирайСилно.
цитирайРоси!
цитирайКласиката ни учи, че между мъдростта и лудостта границата е тънка. В лудостта има система, която граничи с гениалност, и свобода от всякакви условности, която никой не дръзва да оспори. Само лудият може да изрича нелицеприятни истини, без да се страхува от последствията, само той може да остане вън от света, в който живее - чист и щастлив като дете. Как да не завидиш на такъв човек!:)
"Лудите, лудите - те да са живи!"
И аз много харесах стиховете ти - и идеята, и ритъма, който създава двустъпният анапест. Поздравления, Ваня!
цитирай"Лудите, лудите - те да са живи!"
И аз много харесах стиховете ти - и идеята, и ритъма, който създава двустъпният анапест. Поздравления, Ваня!
Много хубаво стихотворение!...Песенно, ритмично...И ми напомни нещо...
Аз всеки ден виждах пред контейнерите един такъв беловлас, в жегата облечен с дебели дрехи, с огромна торба от ИКЕА, в която събираше и храна, и хартия, и някоя по-нова дреха. А очите му бяха много тъжни. От съседи разбрах, че е физик, че е загубил всичко - и работа, и дом, и семейство. Един ден му дадох пет лева и той заплака, не ги взе, дръпна се от контейнера и забърза. Аз го догоних, извиних му се, ако се е почувствал обиден и го убедих да ги вземе. Няколко дни после му носех нещо за ядене, мъжки пуловер, но така и не се появи повече....
А нали и Дядо Вазов описва един такъв луд, както в стихотворението - Мунчо. Неговата лудост е начин да оцелее. И само той може да каже истината в очите.
Жалко е, че днес много често се срещат такива образи, но не луди, а нещастни...
Поздрав, Ваня!
цитирайАз всеки ден виждах пред контейнерите един такъв беловлас, в жегата облечен с дебели дрехи, с огромна торба от ИКЕА, в която събираше и храна, и хартия, и някоя по-нова дреха. А очите му бяха много тъжни. От съседи разбрах, че е физик, че е загубил всичко - и работа, и дом, и семейство. Един ден му дадох пет лева и той заплака, не ги взе, дръпна се от контейнера и забърза. Аз го догоних, извиних му се, ако се е почувствал обиден и го убедих да ги вземе. Няколко дни после му носех нещо за ядене, мъжки пуловер, но така и не се появи повече....
А нали и Дядо Вазов описва един такъв луд, както в стихотворението - Мунчо. Неговата лудост е начин да оцелее. И само той може да каже истината в очите.
Жалко е, че днес много често се срещат такива образи, но не луди, а нещастни...
Поздрав, Ваня!
Щом го видя да минава покрай теб,веднага ще проверя дали ти личи но това е трудна за засичане гледка най-малко пък от мен,та едва ли ще е скоро :)). А дотогава... поздравления,напред към нови творчески успехи!
цитирайлудите са минали някъде там, където има свобода и точно за нея им завиждам - че могат да живеят без да се притесняват кой какво ще си помисли и каже за тях. А ето аз си извръщам погледа в стихотворението с притеснението да не се разкрия пред някого. И цял живот "нормалния човек" трепери да не се покаже истински пред другите... Потискащо е. В това стихотворение аз облякох в стихотворна форма едно отдавнашно настроение или усещане... То се буди всеки път, когато на улицата срещна такъв човек. Благодаря ти за разбирането, Вени!
Аз не съм завършила българска филология, въпреки че исках. Животът ме повлече в друга посока. Уча теорията в стихотворството в движение и добре, че беше Марин да ми помага в нея. Анапестът ме очарова със задъхания си ритъм и възможността с малко думи да кажеш много. Засега ми е любимият ритъм :)
цитирайАз не съм завършила българска филология, въпреки че исках. Животът ме повлече в друга посока. Уча теорията в стихотворството в движение и добре, че беше Марин да ми помага в нея. Анапестът ме очарова със задъхания си ритъм и възможността с малко думи да кажеш много. Засега ми е любимият ритъм :)
Че си го усетила и ти е харесало :) Да, сега има много... клошари, им казват. Те не са луди, те са "изпети песни", които напълно осъзнават, че са такива. Новият век с новото време ги изхвърли на боклука - не можаха да се приспособят към новата реалност. Те заслужават друго стихотворение.
цитирайза пожеланието! На път към Рилските езера това лято минах през твоя град и си мислех за теб :)
цитирайОтлично стихотворение!
И с реални прочити, не като уродливо напомпаните калифорнийски графоманки.
цитирайИ с реални прочити, не като уродливо напомпаните калифорнийски графоманки.
И аз познавам точно такъв.Съученик ми беше, стояли сме на един чин.Сега обикаля контейнерите в града, видях го вчера, беше с дълга коса и брада.
Точно градските луди са най-малките.
Ти пишеш добре, и си истински поет, защото не снасящите всеки ден като разни луди.
Само идиот може да бълва пУезия всеки ден.
цитирайТочно градските луди са най-малките.
Ти пишеш добре, и си истински поет, защото не снасящите всеки ден като разни луди.
Само идиот може да бълва пУезия всеки ден.
узчезващ вид.
А ако е автентично едно писмо от Пилат Понтийски до император Траян, в Ерусалим някои се "броели за луд" и Исус.
цитирайА ако е автентично едно писмо от Пилат Понтийски до император Траян, в Ерусалим някои се "броели за луд" и Исус.
за високата оценка.
Аз го срещам този персонаж на улицата. Имахме един, за който казваха, че някога бил студент и се побъркал от много учене. Наскоро една жена енергично махаше на колите на оживено кръстовище и се изживяваше като регулировчик... Щастливо откъснати са от действителността в собствения си свят. Но дали искам да бъда като тях?... Не... Определно не искам на такава цена да постигна, каквото и да е. Завистта е за кратко.
Колкото до останалото... аз се радвам, когато някой пише - ако пише и грамотно - радвам му се още повече. Ако успее да придаде идея - повече, ако има и емоция - още повече. По-скоро понякога /възможно е да не съм права/ се дразня на читателите, които "харесват" стихтворение само, ако авторът е някакъв авторитет в техните очи - признат от другите преди тях.
Хъм, допълвам, защото се сетих, че все пак понякога се дразня, когато чета едно и също, написано от един човек. Прочетеш едно стихотворение и сякаш си прочел всичките. Питам се - толкова ли нищо друго няма в него?... Но пък си казвам - може и да има, но да не е готов да го покаже. Сложно нещо е човекът.
цитирайАз го срещам този персонаж на улицата. Имахме един, за който казваха, че някога бил студент и се побъркал от много учене. Наскоро една жена енергично махаше на колите на оживено кръстовище и се изживяваше като регулировчик... Щастливо откъснати са от действителността в собствения си свят. Но дали искам да бъда като тях?... Не... Определно не искам на такава цена да постигна, каквото и да е. Завистта е за кратко.
Колкото до останалото... аз се радвам, когато някой пише - ако пише и грамотно - радвам му се още повече. Ако успее да придаде идея - повече, ако има и емоция - още повече. По-скоро понякога /възможно е да не съм права/ се дразня на читателите, които "харесват" стихтворение само, ако авторът е някакъв авторитет в техните очи - признат от другите преди тях.
Хъм, допълвам, защото се сетих, че все пак понякога се дразня, когато чета едно и също, написано от един човек. Прочетеш едно стихотворение и сякаш си прочел всичките. Питам се - толкова ли нищо друго няма в него?... Но пък си казвам - може и да има, но да не е готов да го покаже. Сложно нещо е човекът.
Мислиш ли, че са изчезващ вид? Ами, не вярвам - има всички предпоставки да се множат... Разбира се, че са смятали за луд Исус.
Което ми припомни цитат пък от Ботев - "свестните у нас считат за луди".
Някои неща не се променят. И ако слагаме знак за равенство между свестен и луд, може и да си прав, че намаляват...
цитирайКоето ми припомни цитат пък от Ботев - "свестните у нас считат за луди".
Някои неща не се променят. И ако слагаме знак за равенство между свестен и луд, може и да си прав, че намаляват...
vania23 написа:
Че си го усетила и ти е харесало :) Да, сега има много... клошари, им казват. Те не са луди, те са "изпети песни", които напълно осъзнават, че са такива. Новият век с новото време ги изхвърли на боклука - не можаха да се приспособят към новата реалност. Те заслужават друго стихотворение.
Не бих ги нарекла "изпети песни" и че не са могли да се приспособят към новата реалност. Те са изхвърлени без вина от живота, някога уреден и щастлив. И да, станали са клошари, не са луди, просто са нещастни особено ,ако имат роднини и от тях отблъснати по някаква причина. Учителката до четвърти клас на моето дете също е станала клошарка. Съкратили я, не си намерила работа, изпаднала в дълбока депресия, полудяла. Децата и` я изгонили (семейни, с добри доходи). Приютила я самотна нейна приятелка. И когато се налагало някакво излизане на приятелката, учителката излизала сама, вършела неосъзнати неща, ровела из контейнерите. Но в минути на просветление, а имало много често такива мигове, била същата умна, интелигентна, но много чувствителна жена. Просто времената станаха нечовешки. Изплува пяната.
Поздрав! И нека има още стихотворения!
действителността ни предлага цяла палитра от жестоки драми. Има ли виновни за тях? Кои са те? Сложни въпроси...
цитирайРазбира се е прав Ботев, но БЕЗСПОРНО е прав БЕЗ ДУМИТЕ "У НАС". И тая грешка на Гения се добавя към горчивата ни карма, и ДО ДНЕС наричане СВОЙ общочовешките пороци. Страшни са последиците от грешките на гениите.
цитирайkrumbelosvet написа:
Разбира се е прав Ботев, но БЕЗСПОРНО е прав БЕЗ ДУМИТЕ "У НАС". И тая грешка на Гения се добавя към горчивата ни карма, и ДО ДНЕС наричане СВОЙ общочовешките пороци. Страшни са последиците от грешките на гениите.
а си прав. Ние сме доста потиснат народ, който живее с много комплекси.
След чудото на Освобаждението през 1878г., и особено след невероятната и блестяща победа в Сръбско-българската война през 1885г, расте младо поколение БЕЗ КОМПЛЕКСИ, а и старите са излекувани.!!! До поредицата от национални катастрофи, когато се ражда проклетата "пословица" - "Няма вече балами, избиха ги на фронта" ("балами" значи са ония родолюбци-идеалисти, които първи са се вдигали в атака и ной-често са загивали). Може да мернете краткия ми последен пост "Крилатият български дух преди националните катастрофи. Гимназисти спонтанно на гости у Вазов."
цитирайКак и защо умря българският идеализъм? Днес той изглежда напълно абсурден.
цитирайКрилатият дух български беше удавен не толкова от пролятата кръв на най-достойните, колкото от поражението и подлото отнемане на земи населени с българи, което отнемане правеше да ИЗГЛЕЖДАТ БЕЗСМИСЛЕНИ СВЯТИТЕ ЖЕРТВИ.
Отделно ВЕКОВНАТА МОЩНА пропаганда на англосаксите - ангричани, американци и ЯХНАЛИТЕ ГИ БАНКСТЕРИ от друг етнос...
Един от първите ми постинги в блог.бг беше "Перото на Бърнард Шоу - таран срещу България". Дали знаете за подлото произведение на Шоу "Оръжието и човекът", "Arms end the man", което е гавра с блестящата ни победа и с кръвта на жертвите от сръбско-българската война. Пиесата никога не е превеждана на български, толкова са гнусни лъжите и гаврите. Чел съм я в Националната Библиотека, в руския превод на Събраните съчинения. Сигурно я има и в английските издания.
цитирайОтделно ВЕКОВНАТА МОЩНА пропаганда на англосаксите - ангричани, американци и ЯХНАЛИТЕ ГИ БАНКСТЕРИ от друг етнос...
Един от първите ми постинги в блог.бг беше "Перото на Бърнард Шоу - таран срещу България". Дали знаете за подлото произведение на Шоу "Оръжието и човекът", "Arms end the man", което е гавра с блестящата ни победа и с кръвта на жертвите от сръбско-българската война. Пиесата никога не е превеждана на български, толкова са гнусни лъжите и гаврите. Чел съм я в Националната Библиотека, в руския превод на Събраните съчинения. Сигурно я има и в английските издания.
И сега се усеща същото. Пълното безсмислие от всякаква съпротива. Тогава е било по-явно, сега е непрестанен фон, на който смело поведение изглежда нелепо.
цитирай