Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05 18:23 - Ех, дано, но едва ли...
Автор: vania23 Категория: Поезия   
Прочетен: 346 Коментари: 18 Гласове:
26

Последна промяна: 10.05 17:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Някой ден ще порасна
силна, смела и класна,
и дори най-голяма,
на света бизнесдама...
Със безброй капитали!
Ех, дано, но едва ли...

Някой ден ще препусна -
амазонка изкусна -
с триста по магистрала - 
не шофьор, ами хала...
Ще летя на педали!
Ех, дано, но едва ли...

Някой ден ще замина
да пътувам в чужбина.
Ще нощувам в хотели
с първенци и модели...
И ще стигна до Бали!
Ех, дано, но едва ли...

Някой ден ще открия
не закон, а магия.
Ще се къпя във слава,
дето вечна остава...
С почести и медали!
Ех, дано, но едва ли...




Тагове:   едва ли,


Гласувай:
26
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. troina - :)))))
09.05 19:03
това беше..изненадващо..добро
поздрави, и Честит празник,ванка..
цитирай
2. vania23 - Еее, радвам са
09.05 19:25
"да видя" широката ти усмивка :)
Честит празник и на теб, Юлка!

цитирай
3. gessos - Надежда, желание, но и болка! ...
10.05 01:04
Надежда, желание, но и болка!
Дано поне едно се осъществи,
дето вечно остава!
Поздрав и честит Празник (нищо, че денят си отиде, нали?) !
цитирай
4. vania23 - Здравей, gessos!
10.05 08:08
Не, в действителност нямаше нито надежда, нито желание, да не говорим за болка, а неочаквано за мен забавление, стигащо до смях, докато си се представях в ролята на най-богата властна бизнесдама, безразсъдно смела шофьорка, авантюристично настроена пътешественичка и отрупана със слава и медали откривателка .
Смях се, защото тези роли са толкова далеч от природата ми, че изглеждаха в представата ми комични до абсурдност. Честно казано, предизвикват в мен и тих ужас :)
Всъщност те не са моите - обществото е наложило култ към несметното богатство, властта, славата и почестите и търсенето на щастие във външното, а аз в действителност не ги желая...
Човек се стреми истински към неща, които подхождат на неговата същност. Хукне ли подир чужди идеали отива право към ада, а пътят към ада наистина е постлан с добри намерения /намерения чужди, не свои, но насадени от социума като уж свои и после станали неразпознаваеми/...
Та и това повтарящо се: "Ех, дано, но едва ли...", мислено го разделям на две части - "ех, дано!" казва насадения не мой идеал, "но едва ли..." го казва автентичната Ваня, която много добре си знае, че не го желае "нещото"... Та така...:)
А стихото е хумористично - човек бива ли да бъде все сериозен?! :) Хъм, но пък е възможно да не съм се справила и изобщо да не изглежда хумористично :)
цитирай
5. trakietsadobri - Горкият Ден! Явно и на него не му е лесно.
10.05 14:20
"Ех, дано, но едва ли..." - Все го товарят с очаквания, че и недоволстват от него?!
цитирай
6. vania23 - Чувство за хумор
10.05 14:21
хич никакво ли не усещаш?
цитирай
7. trakietsadobri - Ваня, какво "Чувство за хумор"?!
10.05 14:27
Тука, май, някаква ирония има.
Чувството за хумор не беше ли специалност на клоуните и на пишещите басни и разкази?!
цитирай
8. vania23 - Е, иронията
10.05 14:30
все пак е разновидност на чувството за хумор...
Не, не мисля, чувството за хумор е специалност на всеки, който го има, независимо какъв е.
Някои го имат, други го нямат. Някои го имат постоянно, други - само понякога. При някои е ирония, при други сарказъм, при трети - най-светла форма на повърхностност. Поне такива са моите наблюдения.
цитирай
9. trakietsadobri - Леле! Това се казва сериозно отношение към хумора във темата.
10.05 14:38
Ваня, явно не ти е лесно да бъдеш хуморист. Сигурно точно затова ти се получава.
цитирай
10. vania23 - Разбира се, Добри,
10.05 14:41
прякорът ми е Разумка, все пак :)
цитирай
11. trakietsadobri - Разумка, бравос!
10.05 14:48
Това наистина е разумен прякор. :)
цитирай
12. gessos - Здравей, Ваня! Може би, защото ...
11.05 00:21
Здравей, Ваня!
Може би, защото съм песимистка, не усетих забавлението в прекрасно написаните стихове. Пък и времената са такива днес, че човек живее с много неизпълними- за жалост- мечти. Но е хубаво, когато човек има чувство за хумор ( аз също го имам), но тук приех нещата буквално. Нищо лошо, нали? Бъди все такава талантлива, закачлива, хумористично настроена и към всичко, не само към себе си!
Дерзай и щастливи дни!
цитирай
13. donchevav - :))))))) Знаех си, че снощи тр...
11.05 01:07
:)))))))
Знаех си, че снощи трябваше да коментирам, но ми се стори неприлично късно - не че сега влизам кой знае колко по-рано. И какво се оказа - всичко, което си мислех да споделя, вече е написано:)))
И все пак. Първо, харесвам твоите стихотворни творби заради отговорното отношение към формалната страна на текста - стих, стъпка, строфа, рима, метрика, ритъм, звукопис и пр. Поздравления за това стихотворение, за неговата мелодичност, за силната, въздействаща епифора, за привидно драматичното противостоене на наречията в атрактивното словосъчетание "дано, но едва ли...".
"Ех, дано, но едва ли..." Да, едва ли ще се случи... И слава богу! Защото не те виждам сред тия познати до болка, изтъркани от употреба клишета. Бизнесдама "с безброй капитали", "амазонка изкусна - /с триста по магистрала", пътешественичка по света "с първенци и модели", прочута откривателка "с почести и медали"... Изпразнени от съдържание модни увлечения, суета сует. Тези твърде материални и прагматични, въздействащи на съзнанието предимно в негативен план върхови човешки реализации, едва ли биха могли да бъдат твои цели в живота.
Иронизираш ли? Според мене да - всичко тук е с обърнат знак, всички плюсове трябва да се четат като минус и всички минуси - като плюс. А най-големият плюс за творбата е усещането за приземяване, насмешката над пошлостта и външното лустро на фалшивия просперитет.
Стиховете ти много ми харесаха! Поздравления, Ваня!
цитирай
14. vania23 - Благодаря, мила gessos!
11.05 09:07
Стихотворенията са огледала - понякога на дълбоката ни същност, понякога на моментното ни настроение. Сигурна съм, че се е огледало моментното ти песимистично настроение. Или пък аз не съм се справила с внушението :)
В крайна сметка да вървят по дяволите мечтите, които не са наши! :)
цитирай
15. vania23 - Ех, Вени,
11.05 09:18
формалната страна на едно стихотворение е най-малкото, което може да даде авторът, особено след като се е постарал да положи труд и е овладял нейните правила. Истински трудното започва след това, но ако... не знам, ако може би можеш да слушаш вътрешния си глас и трудното ще бъде постигнато.
Това стихо е напълно непретенциозно, написано за рекордно кратко време и поне за мен игра ролята на психотерапия, защото ми помогна да разбера колко незначителни са за мен тези мечти, по които е хукнал света. Щом можеш да се смееш на нещо, то... положението е добро :) Първо си мислех, че все пак до Бали наистина ми се ходи, но после открих, че ако наистина ми се е ходело, щях да отида :)
Миналата година сбъднах една мечта за пътешествие в чужбина - да, много емоции натрупах, но и толкова голяма емоционална умора, че... бях като напълно изцедена в края на екскурзията. Хората са различни - на някой им трябва много, много, ама много, за да усетят нещо, на други и съвсем малко им е достатъчно. Тъжно е обаче, ако не разбрал, че в себе си не ти е комфортно, обиколиш целия свят в стремеж някъде да се почувстваш добре - май има доста такива случаи.
Благодаря ти! Някъде мернах за теб определение, че си добрата блогова фея. Много вярно казано :)
цитирай
16. vesever - На мен ми харесва, супер сладурско ...
11.05 14:02
На мен ми харесва, супер сладурско е, и се върнах да го прочета и тук. И аз искам да пътешествам лудо, само че не мога много добре да шофирам, затова ме возят- пак е хубаво ))

Искам да видя света, дано да имам време...а ако спечеля и от лотарията, отиваме двете на Бали! Нали :)
Поздрави, Ваня!
цитирай
17. vania23 - :)
11.05 14:17
Какво ли ще е, мали, мали...
със Веси да отида в Бали... :)

Куплетът с шофирането ми беше най-смешен, защото от паника не с 300, а с 30 км/час не мога да карам :)
Ама, карай да върви :)
Прегръдка, Веси! :)
цитирай
18. vesever - Ахаха, и аз карам бавно, не смея п...
11.05 16:58
Ахаха, и аз карам бавно, не смея повече от 30-40 км да вдигна...но може би е нужен един преломен момент, който човек прекрачи ли го....оттам насетне сигурно е лесно.
Някога, когато ме учеха да шофирам, ми казваха, че било толкова лесно, колкото да говоря немски ))))
Пък сега се вдъхнових, гледам и Дид написала чудно стихче, и ти....и рекох, чакай да не съм по-назад, и аз ще напиша, и взех, че написах, довечера ще се види, )))
Хубаво е да се вдъхновяваме.
Прегръдка и от мен!
цитирай
19. vania23 - Да, видях го стихчето на Дидка.
11.05 19:21
Много е мило и много ми хареса :)
Ще чакам и твоето с интерес и се радвам, че нещо си сътворила :)

Да добавя за прелома, за който споменаваш - сигурно е възможен, но цялото ми същество крещи - нееее, не искам! /това ми е скритото антифеминистко стихче - всички жени вече подкараха коли, а аз не искам! :)/
То и затова на всичките куплети завършвам с: : "но едва ли".
Когато не искаш нещо, защо да се силиш против волята си? Ако го искаш, ще го направиш - така мисля аз.
цитирай
20. vesever - Определено, и аз мисля така. Когато ...
12.05 22:36
Определено, и аз мисля така. Когато нещо ти идва отвътре, би се получило истинско. Инак няма смисъл. И аз не се виждам зад волана, честно казано. Веднъж ми се наложи да шофирам, сама, без друг човек в колата...и шофирах, а като слязох, коленете ми трепереха и главата ми беше като в менгеме )))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 153407
Постинги: 107
Коментари: 1350
Гласове: 4054
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031