Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01 11:01 - Театър на сенки
Автор: vania23 Категория: Поезия   
Прочетен: 793 Коментари: 18 Гласове:
20

Последна промяна: 22.01 13:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

В театър на сенки даряват ни шанс
да бъдем велики актьори -
в пиеса "Живот" с необятен миманс,
а ние във главните роли.

Излизаме смело на сцената "Свят".
Жадуваме аплодисменти,
но нужен за тях е страхотен талант,
а силите наши са средни.

И бързо, едва на живота в зори,
угасват големи надежди.
За други световната сцена блести,
и не за нас слава отрежда.

Излъгани жертви в невидим капан,
отдавна превърнати в сенки,
с декора се сливаме някъде там... 
в тълпите от зрители бледни...



Тагове:   живот,   сенки,   сцена,


Гласувай:
20
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Поздрави.
22.01 11:50
Много е хубаво, Ваня.
цитирай
2. vesever - С Любов, с Красота, щом Душата бл...
22.01 12:17
С Любов, с Красота, щом Душата блести,
Велико е в нас Вдъхновение!
И сбъдваме ведро най-смели Мечти,
Не ще да потънем в забвение!
Следа да оставим на тази Земя,
Благородни, обичащи, нежни!
Аз с Обич дарявам Ти Песен една,
От моите Райски Копнежи :)

https://www.youtube.com/watch?v=UdiFqvh5OJc




цитирай
3. mt46 - Поздрав, Ваня!
22.01 12:18
Много добро стихо... Долавям влиянието на Смирненски...
цитирай
4. vania23 - Благодаря, Роси!
22.01 12:22
Поздрави и хубав снежен ден!
цитирай
5. vania23 - Веси,
22.01 12:22
ти май си грабнала някоя главна рола :)
цитирай
6. vania23 - Благодаря, Марине!
22.01 12:23
Радвам се, че съм се справила. А Смирненски живее във всеки, който го е чел - поне аз така мисля...
цитирай
7. vesever - Ами! Според мен всеки един човек е ...
22.01 13:11
Ами! Според мен всеки един човек е важен и всеки може да допринесе за това Земята да стане едно по-добро място. Дори понякога да си мислим, че сме малки и малко можем да дадем, никак не е малко!
цитирай
8. vania23 - Дори и един човек
22.01 13:31
може да има различни гледни точки, Веси...
цитирай
9. valeska - Харесах!:)
22.01 13:59
Шекспир казва, че животът е сцена, а всички ние сме актьори. Всеки играе своята роля и сам избира маската, под която да скрие същността си. Сякаш човешкият разум е устроен така, че не може да възприема действителността. И всеки, който играе себе си не може да бъде възприет от обществото. Затова всички се разхождаме в карнавални костюми, нахлупили огромни, смешни шапки и красиви маски.
цитирай
10. milady - ваня,поздрави,твоите творби са определено социални..
22.01 14:07
няма как,изкушеният и придирчив читател,
да не отбележи това..
асоциацията със Смирненски е..задължаваща..
мога ли да споделя..още нещо..
липсва ми..страст.:)
коментариите са също на ниво, хареса ми особено валеска..
имаш чист,духовен потенциал,не спирай!

/Сякаш човешкият разум е устроен така, че не може да възприема действителността. И всеки, който играе себе си не може да бъде възприет от обществото./
цитирай
11. vania23 - Да, така е Валеска :)
22.01 14:21
Имаше една мисъл, че ако човек може да срещне своята репутация на пътя, няма дори да се познае.
Поне да бяхме гениални акгьори, а то... :)
цитирай
12. vania23 - Приемам забележката, Юлия.
22.01 14:23
Имам обяснение защо е така, но ще го оставя за себе си.
цитирай
13. donchevav - Тихото примирение с ролята на па...
22.01 21:21
Тихото примирение с ролята на пасивен зрител, огорчението и разочарованието от излъганите надежди - и това е маска, нали?:))) А може би човек е така устроен, че докрай все очаква голямата роля - примири ли се с миманса, губи себе си.
Чудесни стихове! Няма я взривоопасната смес на Смирненски, но пък всичко е поръсено сякаш с нежен ябълков цвят - с обич към човека, с тъга от светлото човешко несъвършенство! Поздрави, Ива!
цитирай
14. vania23 - Благодаря за, както обикновено,
23.01 08:03
прекрасния коментар, Вени!
Моето мнение е, че някаква зла, външна, неназовима сила ни "дарява" уж невероятната възможност да бъдем велики артисти, а после тихичко и невидимо ни "прецаква" и ни оставя в милионния миманс и публиката.
Сигурно Марин е имал предвид "Юноша" на Смирненски. И той влиза с големи очаквания в живота, но не го поръсва "ябълков цвят", уви..., и той остава излъган в своите големи надежди...
цитирай
15. troina - хехе, извода,какъв е.. да нямаме големи надежди, или..греша?
23.01 08:20
Сигурно Марин е имал предвид "Юноша" на Смирненски. И той влиза с големи очаквания в живота, но не го поръсва "ябълков цвят", уви..., и той остава излъган в своите големи надежди...

цитирай
16. valeska - Добро утро!
23.01 08:36
vania23 написа:
Имаше една мисъл, че ако човек може да срещне своята репутация на пътя, няма дори да се познае.
Поне да бяхме гениални акгьори, а то... :)


Не е важно какви актьори сме, а до каква степен сме склонни да опознаем себе си, или предпочитаме да играем роли, които представят нашия идеал или представа за себе си.
Прочетох една интересна будистка история за създаването на света, в която се разказва как на Бог му станало скучно и решил да си играе на криеница. Затова той решил да създаде различни свои проявления и се скрил в тях. И за да бъде истинска криеница, той забравил кой е и започнал да се търси…

цитирай
17. vania23 - Разбира се, Валеска,
23.01 09:21
надежда винаги има, а ние инициатива. Стихото е една идея, когато подтиква читателя към размисъл и дори спор, то авторът е успял да се справи с нея. Поне аз така мисля, може би, нескромно :)
цитирай
18. vania23 - 15. troina
23.01 12:47
Не знам, Юлия, всеки си прави извода сам за себе си, както му приляга.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 185158
Постинги: 128
Коментари: 1644
Гласове: 4856
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031