Постинг
06.12.2017 10:20 -
И винаги животът се запазва...
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 2118 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 06.12.2017 12:14
Прочетен: 2118 Коментари: 12 Гласове:
17
Последна промяна: 06.12.2017 12:14
През късна есен, уморена от живот,
природата с тъга пред нас умира.
След дълго бързане забавя своя ход,
скована в студ, потръпва и заспива.
Облича се с мъгла, намята мокър шал,
и с дъжд оплаква кратката си младост.
Жадуваща смъртта в постелята от кал,
тя чака край на свойта тъжна старост.
Покрива я след туй снегът със бял саван
и скръбно тя си мисли: Аз умирам!
Но пролет идва - на живота вечен храм.
Възкръсва тя отново млада, жива...
Дано природата със този кръговрат,
годишно по веднъж да ни показва,
че няма смърт, а ще ни има пак, и пак.
И винаги животът се запазва...
Чудесно е- изпълнено с така обичания от мене оптимизъм,това произведение е като път към светлината,щастието и живота!
цитирайАко виждам поне малко основание за оптимизъм, с радост го давам :)
цитирайИ смисъл, и ритъм...всичко. Харесвам творчеството ти. Поздрави!
цитирайЖивотът - и горчилка, и мед, и зима, и пролет, и тъга, и щастие, и мъгла, и светъл слънчев ден!...Животът ще го има!
Прекрасно стихотворение!
Поздрав!
цитирайПрекрасно стихотворение!
Поздрав!
Радвам се, Вася :) Поздрави и за теб!
цитирайДа, животът е всичко, а ако може и да е безкраен, какво повече да иска човек :)
Благодаря ти! Радвам се, че ти е харесало :)
цитирайБлагодаря ти! Радвам се, че ти е харесало :)
vania23 написа:
Ако виждам поне малко основание за оптимизъм, с радост го давам :)
Оптимизмът е чудесно нещо,даването също! :))
Така е :)
цитирайМного е хубаво, Ваня!
И аз вярвам, че няма смърт.
Само преминаване от едни състояния и измерения, в други.
Както за природата, така и за хората, и стига да търсим доброто винаги и навсякъде, ще се запазим във вечния храм, както го наричаш - животът, който пребъдва.
Асоциативно се сещам за едни мои сънища, сънувам периодично баба и дядо, които починаха преди години.
Влизам е техния свят и те са млади, жизнени, сияещи...
Да, животът се запазва....
Поздрави!
цитирайИ аз вярвам, че няма смърт.
Само преминаване от едни състояния и измерения, в други.
Както за природата, така и за хората, и стига да търсим доброто винаги и навсякъде, ще се запазим във вечния храм, както го наричаш - животът, който пребъдва.
Асоциативно се сещам за едни мои сънища, сънувам периодично баба и дядо, които починаха преди години.
Влизам е техния свят и те са млади, жизнени, сияещи...
Да, животът се запазва....
Поздрави!
Благодаря, Веси! Радвам се, че ти е харесало. Аз не че вярвам, това е хипотеза, която бих била щастлива, ако се окаже вярна :)
Поздрави е на теб!
цитирайПоздрави е на теб!
"Облича се с мъгла, намята мокър шал,
и с дъжд оплаква кратката си младост.
Покрива я след туй снегът със бял саван
и скръбно тя си мисли: "Аз умирам!"...
Тези стихове ми харесват най-много. В тях има красива образност...
цитирайи с дъжд оплаква кратката си младост.
Покрива я след туй снегът със бял саван
и скръбно тя си мисли: "Аз умирам!"...
Тези стихове ми харесват най-много. В тях има красива образност...
най-много ми харесват ...
цитирай