Понякога си мисля - всички тук са прави,
но едновременно с това грешат.
Та всеки носи своите различни нрави,
нарамил с тях различна правота.

Не съм пристъпвала със чуждите обувки,
не знам как гледат другите очи.
Човек във собствена Вселена сам се лута,
затворник в нея цял живот стои.

А истината има я, тя съществува.
За всяко нещо, казват, е една.
Във субективната мъгла обаче плува.
Човек съм, аз дали ще я съзра?

Дори и някак да успея да я видя,
добре ще е за нея да мълча,
че може без да искам някой да обидя.
Преди да заговоря, ще се спра.

Разбрах, че заедно сме, но и разделени.
Във собствени илюзии стоим.
Подобни сме на паралелните Вселени,
обречени, различни да кръжим.

 

Мисля, че Вселената е една. Вселена значи "всичко съществуващо"... А нейните части / "вселени"/ може и да не са паралелни...

и то, по такива екзистенциални теми
/малко ми напомня текста някаква песен..не се сещам в момента
иначе, аз мисля,че трябва да има спор,обмен на идеи..
не става по друг начин...Прогреса..
единство и борба на противоположности..
успехи и хубави празнични дни,мила

Може и да не са, а може и да са. Различни сме, Марине - уж еднакви, а различни. Това е.

А на мен, Юлия, ми е уморено от спорове. Когато усетя, че идва спор, просто искам да кажа - да, добре. Нищо повече. Не ми се спори с никого за нищо.
Хубави и на теб!

И малко неочаквано... :)

Радвам се, че ти е допаднало :)

Страхотно е,прекрасно и много вълнуващо- поздравления!!!

Благодаря ти! Радвам се, че ти харесва :)