... най-сетне по алеите започна 
сезонът на безпаметния дъжд, 
и есента – красавица порочна, 
разголи се, като че ли за мъж – 
нацепени със ножицата дънки,
с бръснарско ножче кълцани реси, 
от храстите с декоративни трънки 
повика си последното такси, 
безделник, хванал се на нощна смяна,
на пейката останах сам-самин – 
пих до зори в зелена дамаджана 
с клошарите кило менте пелин, 
морето вреше – спукано джакузи, 
на плажа – изоставен център „Спа”, 
под мен лъщяха локвите – медузи, 
и вятърът чак призори заспа – 
един чувал поне да имах – спален, 
пък то безсънна нощ се очерта...

Така живея – трезвен и печален, 
в запуснатия дом на есента.

5 октомврий 2017 г.
гр. Варна, 8, 30 ч.