- Къде си сега?
- Рея се в необятността.
- Как попадна там?
- Не мисля, че някога съм бил на някое друго място.
- Част ли сме от необятността?
- Със сигурност, така го усещам, разбира се, в себе си и за себе си е вярно.
- Защо другите, ще те помислят за луд?
- Не разбират, какво е.
- А то какво е?
- И всичко и нищо, това което сме е вътрешна вселена, в която всички други са част от нея, но реално никой го няма никъде.
- Как се постига, това състояние?
- Всичко се слива, когато се отпусне човек, когато се опитва да не мисли, той може да усети, че се рее, затваря очи, отпуска дишането си и просто наблюдава милионите картини, форми, усети състоянието на безтегловност и всичко се превръща в цвят и мисъл, която не е подчинена на физическите закони.
- Доста плашещо или...?
- Никак даже, накрая винаги се будим и продължаваме, с по-малка тревожност, защото знаем, че всичко е един преход, една стъпка от вечността и тя не е плашеща, просто е в редът на нещата.
- Ами физическото състояние, болестта, проблемите в животът, те не са ли реални?
- Необятността е перфектност, в нея няма болежки, проблеми, всичко е в главите на хората, защото не познавайки вътрешният си свят, те не могат, да преодолеят страхът от физическата си крехкост, а тя обикновено е следствие от нелогичен стрес, който е контролиран от неразбирането, как функционира мозъкът.
- Ами вирусите, микробите, остаряването?
- Ако позволим, да мислим, че те наистина ни разболяват или тялото ни е подвластно на старост, разбира се, получава се, генетично е, толкова много милиони години "еволюция" е довела, това да е вкоренено в мислите и съдържанието, с което се раждаме.
- Това интервю "РЕАЛНО" ли е?
- Не разбира се, то няма да послужи на никой, то просто излага гледната ми точка и усещане за животът, една малка тайна, която е постигната с опознаването на вътрешната ми вселена, която всеки път ми дава отговорите, които и когато поискам, а всеки е различен и индивидуален, за да се интересува от различни неща.

- Доста сте "НЕРЕАЛЕН"?!
- Както и "ВИЕ"...

Подпис: Аз-овете в "нас" си говорят...

Вярно е, всеки има своята вътрешна Вселена, различна от останалите...
Ако човек не се вплита твърде много в материалните злободневни измерения, може да надникне отвъд материята...
Мен материята никога не ме е удовлетворявала и откак се помня търся начини за надникване отвъд.
Намерила съм и аз, не един начин...;)
Дори ако щеш творчеството, и съзерцанието на всички красоти, които Бог ни е подрил..има толкова прекрасни начини!

Абсолютно съм съгласен, че има безброй много и все прекрасни начини, за да опознаем, тази вътрешна вселена и тя е толкова богата...
А малките неща винаги ще ни напомнят, колко е красив животът ни всъщност ;)