Постинг
17.05.2018 12:04 -
Човечност
Автор: sofisofi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1097 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 17.05.2018 12:18
Прочетен: 1097 Коментари: 3 Гласове:
23
Последна промяна: 17.05.2018 12:18
ТАКА СЪМ СЕ РАЗМИСЛИЛА СЛЕД 2ч- БЛИЗО ОБ...
КАК и КАКВО ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА представи за ...
Бог е справедлив и милостив
КАК и КАКВО ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА представи за ...
Бог е справедлив и милостив
Много добре казано!Едно допълнение от т.речник за значението на думата човечен -
който проявява отзивчивост,съсътрадателност,- човеколюбив,хуманен,милостив!
Хубав ден!
цитирайкойто проявява отзивчивост,съсътрадателност,- човеколюбив,хуманен,милостив!
Хубав ден!
Оказа се, че съм писала много стихове по тази тема - за човечността...
Думичка с дълбок сакрален смисъл...
Преди време в един блог тук водихме разговор какво се римува с човечност -
вечност, безбрежност, нежност, копнежност, летежност...
Усмихвам се винаги докато пиша тези думи, защото носят чистота
и силата на първоизточника, при който рано или късно... ще се завърнем.
Поздрави, Софи!*
Оставям ти и едно стихче за май, в което я има и ключовата думичка...
Твоя пост беше повод да си го припомня в моето Вятърно:
През май...
През май ме срещна другата душа,
с която пазим звездното начало,
почука в мене Феята – съдба,
погледнах във вълшебно огледало.
Зададе ми невинен прост въпрос,
застинах във среднощната омая,
приех го като някакъв си гост,
шега му пратих вятърна в безкрая.
Но после ме срази внезапен гръм,
една любов със трясък се отключи,
реката в мен потече като звън,
нечаканото чудо ми се случи.
Измина много време от тогаз,
разбрахме как все пак да сме щастливи,
ключа за Рая скрихме вътре в нас
и продължихме в дните причудливи.
Дъхът му пази мойта светлина,
докато крачим в свойте коловози,
говори ми вълшебно с тишина,
сънува ме с космични еднорози.
Не може никой да ни раздели,
създадени сме заедно за вечност,
ще се завърнем в нашите земи,
когато ви научим на човечност.
14.05.2017г.
Елица
:)
цитирайДумичка с дълбок сакрален смисъл...
Преди време в един блог тук водихме разговор какво се римува с човечност -
вечност, безбрежност, нежност, копнежност, летежност...
Усмихвам се винаги докато пиша тези думи, защото носят чистота
и силата на първоизточника, при който рано или късно... ще се завърнем.
Поздрави, Софи!*
Оставям ти и едно стихче за май, в което я има и ключовата думичка...
Твоя пост беше повод да си го припомня в моето Вятърно:
През май...
През май ме срещна другата душа,
с която пазим звездното начало,
почука в мене Феята – съдба,
погледнах във вълшебно огледало.
Зададе ми невинен прост въпрос,
застинах във среднощната омая,
приех го като някакъв си гост,
шега му пратих вятърна в безкрая.
Но после ме срази внезапен гръм,
една любов със трясък се отключи,
реката в мен потече като звън,
нечаканото чудо ми се случи.
Измина много време от тогаз,
разбрахме как все пак да сме щастливи,
ключа за Рая скрихме вътре в нас
и продължихме в дните причудливи.
Дъхът му пази мойта светлина,
докато крачим в свойте коловози,
говори ми вълшебно с тишина,
сънува ме с космични еднорози.
Не може никой да ни раздели,
създадени сме заедно за вечност,
ще се завърнем в нашите земи,
когато ви научим на човечност.
14.05.2017г.
Елица
:)
А аз си нямам муза - отлетя,
но преди що шедьоври съм изписал
и критикари утръскал.
И със свойта рима лека
на момчето беше топло, меко.
;)))
цитирайно преди що шедьоври съм изписал
и критикари утръскал.
И със свойта рима лека
на момчето беше топло, меко.
;)))