Прочетен: 18344 Коментари: 44 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2011 17:22
ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: ДВАМАТА ПРИЯТЕЛИ
На Дария, Емма и Неда!
Всички знаете поговорката “Роди ме майко с късмет, па ме хвърли на смет!”. Тази народна мъдрост се отнася с пълна сила за Пако - нашето куче. Християн, сина, го намерил на бензиностанцията в Банкя: малка топчица живот, черно като дяволче, с блестящи черни очи като маслинки,уплашено, с подвита опашка, стресирано, мършаво от постоянен глад. Тук се разхожда между колите, тук, където има хора и все ще се намери някоя милостива душичка да му подхвърли я парче от сандвич, я от кифла, я от пица.Или просто да му отчупи залък хляб.
Взел го, качил го в колата и го донесе у дома. Върти безпомощно очи, трепери. Кръстихме го със звучното име Пако. Ако си бездомен, бъди от днес Пако!
И си заживя при нас Пако. Направи му се колибка, а пред нея – копанка за храна и друга – за вода.
Децата, трите момичета на младите стопани Християн и Лиляна, се надпреварваха да галят Пако, да му се радват, да си играят с него. А и той свикна бързо с новото си местожителство, хареса му вниманието на хората, прие грижата им като нещо, което се разбира от само себе си, като нещо, което му се полага и не би могло да бъде друго. Бързо израсна и от невзрачното улично кученце се превърна в солидно домашно куче и даже с благородна осанка и поведение.
Тази година бе “командирован” в Пастух, където прекарваме пролетните, летните и есенните месеци.
Още с пристигането му на новото местоназначение се случи, обаче, неочакван инцидент. Работата е в това, че от няколко години тук пълноправен господар и главен пазач е Томето.
/виж "Томето – храбрият любовник" http://sande.blog.bg/izkustvo/2011/02/27/prikazki-za-kucheto-tometo-hrabriiat-liubovnik.695025 /
Томето е черно, дребно куче от породата, известна по-широко с шеговитото и безобидно определение “улична-превъзходна”. Донесли са го преди десетина години близки на съседката Снежана от Чирпан. Чирпанлиите са известни с лютия си нрав и експлозивен характер. Не случайно казват, че една чирпанска сватба е повече от Априлското въстание. Томето като истински чирпанлия е ербап: макар и дребен на ръст, той не се страхува от големите и злобни селски песове, не встъпва в пряко единоборство с тях, но отстоява гъвкаво, но и твърдо своя интерес. Участва във всички кучешки любовни дуели и неизтощимо чака своя “звезден миг”. Често след изтощителните маратони се връща разнебитен физически, куца с един или с два крака, изпохапан и разкървавен, направо е в “реанимацията” по една седмица, както се казва “ближе си раните” и се възстановява. До следващата дунанма.
Томето е двудомно куче. Късната пролет, лятото и есента е на служба при нас и съответно – на порцион, а след заминаването ни в края на октомври за Банкя, се връща отново при Снежана. Сам пристига и сам се връща, по собствено решение. Не прекъсва обаче никога връзката си със главната господарка – Снежана, ухажва я, навестява я ежедневно, особено когато има гости и от трапезата се носи съблазнителна миризма.
Седях в лятната кухня, когато пристигна Християн с Пако. Томето в този момент се бе разположил под пейката, както се казва “като пет пари у кесия” – безгрижно, комфортно, свит на кравайче. Без да подозирам ни най-малко какво ще се случи в следващият миг, рекох:
- Добре дошли
И към Томето:
- Томе, излез да видиш кой е дошъл! ...Пако бе, Пако, твоят нов приятел ...
И погалих Томето.
В същия момент Пако скочи на Томето, захапа го за вратлето и го захвърли навън като ненужен парцал. Томето изпищя и побягна ужасен. Квичейки жално и уплашено напусна с бяг двора по посока на Снежанини, без да разбере причината за неочакваната и безцеремонна агресия срещу него.
Всичко се случи толкова бързо и неочаквано, че не ни остана ни най-малък шанс да се намесим при тази “смяна на властта” и да предотвратим саморазправата.
Самите ние бяхме стресирани от видяното.
В следващите дни Томето не се появи. Снежана ни каза, че си е дошъл уплашен и омърлушен, не посегнал към храната, която му оставила в паничката. Лежал свит и неподвижен. Забелязала раничката на вратлето и я промила с ракия.
Снежана идва при нас почти всеки ден, но Томето не смее да я придружава.
Често коментирахме случката. Нямаше спор, че причината за станалото е кучешка ревност, но имаше различни мнения относно възможността да се сдобрят двете кучета, да забравят за жестокия скандал. Повечето бяха на мнение, че пътищата за каквото и да било сдобряване са прекъснати фатално, а за приятелство изключени напълно.
Но не било така.
За разлика от хората, кучетата не са така злопаметни, не таят дълго омраза в сърцата си, не отписват никого завинаги, склонни са да забравят лошото, да започват новия ден на чисто и да търсят отново и отново, неуморно и безкористно приятелството, взаимността и любовта.
Започна се с “дипломацията на малките стъпки”. Понеже жените се срещат ежедневно – ту за вода на новата чешма, ту на полето, ту на гости една на друга или на някоя приятелка от селото, кучетата – Томето и Пако – започнаха да се срещат покрай стопанките. Отначало – на почетно разстояние, всеки от страната или малко по назад от стопанката, следвайки я и поглеждайки предпазливо един към друг. И така, бавно и полека, доверието се възстанови, а не след дълго и приятелството. Нещо повече – станаха неразделими приятели. Където е единия, там е и другия. Когато покрай оградата на къщата минават други кучета, и двамата се хвърлят с лай да прогонят час по-скоро опасните “врагове”. И двамата са на едно мнение – няма по-зловредни, по-опасни врагове за стопаните ... от преминаващи безстопанствени кучета или въобще ... от чужди кучета.
Скоро Пако трябваше да се убеди, че неговият приятел Томето е верен и незаменим приятел. Пако, като непознато за селото куче, е трън в очите на селските песове,гледат го “на кръв”. Само да се появи, и към него се устремяват със злобен лай 3-4-5 селски кучета. Настръхнали и зли. Готови да му “разкажат играта”.
Но ... тогава се появява малкия, храбър и лют Томе. Чирпанлията. Втурва се безстрашно / той ги познава и знае, че те се страхуват от решителните!/ с фалцетен лай към тях, с оголени зъби и с безумен блясък в очите. Старите песове се стряскат, стъписват се от този неочакван, необуздан,почти фанатичен гняв на Томето, спират се и започват да се оглеждат разколебани. Подвиват си опашките и клякат. Гледат разконцентрирано, объркано, безпомощно.
А Томето се връща при своя приятел Пако, победоносно, сякаш му казва:
- Видя ли ги тези мърляви нещастници,... тези жалки мухльовци,... тези мизерни страхливци!... При това гладни, смачкани и отчаяни въшливци!...Кретени, клетници скапани ... Не им се плаши... Те това очакват - да им се уплашиш... Бъди смел! Аз съм с теб!
Пако показа едно ново качество, неочаквано за стопаните. Една сутрин намериха зад къщата, близо до старата фурна умряла котка. Веднага се разбра, че котката е убита. Личаха зъбите, пробили кожата на врата на котката. Малко по-късно се намери в двора и малко коте, убито по същия начин. Оплакаха се и хора от махалата, че са намерили котките си, убити от неизвестен извършител.
Ай, да му се не види.
Кой е неизвестният убиец на котки? Неуловимият отмъстител.
Скоро стана ясно кой е. Пако.
Стопанинът отиде един ден, заедно с Пако, на гости на своя приятел – съсед Борис. Докато си пиеха ракията, видяха как Пако, се стрелна като светкавица и подгони една от котките, които се щураха из овощната му градина. За секунди котката се намери между зъбите на неумолимия Пако. И падна мъртва.
Борис каза:
- Остави ми Пако за няколко дни. При мен безстопанствените, диви котки са истинска напаст. Всичко преобръщат наопаки. Не можем със съпругата Верка, да оставим тенджера, какъвто и да е съд, без да го пребарат, без да го оближат тези натрапници. Ще ни докарат някоя болест.
***
Все пак се наложи бързо да върнем Пако в Банкя. Не всички котки в селото са безстопанствени и диви, нали?
А Томето остана на своя пост.Продължи своята денонощна караулна служба. Важен, сигурен, предан, неумолим.И очакващ неговия приятел Пако отново да се върне. Рано или късно.
***
Томето
Пако и Емма
Двамата приятели Пако и Томето на скалата
Песен от Пирина Румяна Попова
http://www.youtube.com/watch?v=3esKJyqAOmI&feature=related
Тагове:
МАКЕДОНСКИ РЕПОРТАЖИ: ТЕ СЕ СРАЖАВАХА ...
МАКЕДОНСКИ РЕПОРТАЖИ: РАЗДЯЛА НА ГРАНИЦА...
Весели Празници! :)
Обстоятелствата са тези, които в повечето случаи диктуват. Но светът на животните е своеобразен, може би е описан в научните изследвания. Важно е да се познава. В особени ситуации може да се реагира адекватно.
Поздрави за хубавите снимки!
Светли празнични дни!
И да видим какво правят кучетата. Между другото, те са щастливи около празниците: получават извън режима разни вкуснотийки, баници, костички и какво ли не.
И какво ни казват със светналите си от благодарност очи: " Не мразете. Не се мразете. Обичайте се. Прощавайте си.Животът е хубав."
Обстоятелствата са тези, които в повечето случаи диктуват. Но светът на животните е своеобразен, може би е описан в научните изследвания. Важно е да се познава. В особени ситуации може да се реагира адекватно.
Поздрави за хубавите снимки!
Светли празнични дни!
***
Според мен приятелството между кучетата, способността да защищават интереса си, временно да се смразяват, но и бързо да си прощават и да забравят лошото, е божията програма, така е програмирано всичко от Твореца. Омразата е убийствена и самоубийствена. Безсмислена и унищожителна. Това е не само поради рационалното начало на живота.
Приятелството, обичта, любовта, дружбата, прошката, взаимопомоща - това са темелите на Живота.
Не е ли така?
26.12.2011 08:14
Ще има и нови разкази за двамата юнаци и за третото куче - Тетка, която сега е в Банкя, заедно с Пако. А Томето си е в Пастух - при Снежана.
Благодаря за доброто настроение !
В живота ги има достатъчно, наред с разните неразбории и несгоди.
Напиши твоите истории с животинки, ще бъде интересно да се прочетат.
Весела Коледа и щастлива Нова година!
Те си носят "базовата програма" в себе си и не познават преструвката, фалша и лицемерието!
Весели празници, приятелю!
26.12.2011 11:01
А за коментиралите вдигам наздравица с чаша червено вино.
Бъдете живи и здрави! Наздраве!
26.12.2011 11:24
Тези животинки са толкова умни и добрички,така ти влизат под
кожата,че не можеш да замениш тяхната любов с никоя друга.
Томето вече ми е виртуалното любимо куче-така да знаеш:)))
Наздраве и весели празници на всички-мир,любов и топлина най-
вече в душите ни!!
Бъди здрав, да е успешна за теб Новата година!
Отново много хубав разказ от Пастух:)
Брат ми има немска овчарка, направо никой не смее да влезе в двора му... А знаеш ли кой е най-големият приятел на това куче?:) - една улична котка!...:)
Поздрави, Санде!:)
Бъди здрав, да е успешна за теб Новата година!
***
Бъди все така здрав, усмихнат и успешен на творческото поприще!
И разбира се - корав във всяко отношение, каквито са корави перничани, като пернишка стомана!
Весели празници!
Отново много хубав разказ от Пастух:)
Брат ми има немска овчарка, направо никой не смее да влезе в двора му... А знаеш ли кой е най-големият приятел на това куче?:) - една улична котка!...:)
Поздрави, Санде!:)
***
С пожелание за здраве и творческо вдъхновение. Да напишеш нови разказа, интересни и увлекателни - като последния.
А това с кучето и котката е много интересно. По принцип имат вражда от времето на Адам и Ева. Кучето най-често не ги понася и ги преследва като "наглите". Но има и интересни изключения като това, за което споменаваш.
Живот и здраве, искам да напиша нещо на тази тема по-нататък.
Весели празници!
Най-искрени благопожелания за здраве и сили,
за ползотворни дела,
за топлота и доброта - дарявани и получавани,
за дни на радост с усмивки и веселие,
за мигове на сбъднати мечти.
Да ти се връщат щедро и без мярка.
Не теб и задружното ти семейство.
Весела Коледа и щастлива Нова година!
26.12.2011 17:41
Няма ги и анонимните,тези незнайни воини, без които няма победа, няма ги и милите торлаци, няма ги и усмихнатите власи. Ех!...
И нека се случват все хубави неща в живота ни!
Поздрави!
Весела Коледа!
С най добри пожелания!
Да са живи и здрави и стопаните и малките стопанчета:)))!
Разказвач си, Санде! Превъзходен разказвач си, иначе нямаше да ме навалят тези мисли, които са ме навалили в момента:).
Пък и аз няма да съм аз, ако не търся "под вола теле":), но ти сам ми го показа сега:).
Най-напред ме върна в едни години, когато децата ми бяха малки и искаха всякаква живинка - то не бяха риби, птички, кучета, коте /само едно, за него съм ти писала в друг коментар/. Бързо им минаваше меракът и познай кой се грижеше после за тях:)). Позна - аз:).
На една Нова година донесоха едно малко кученче, което някой бил оставил пред асансьора /не му се е видяло явно много породисто/.
Заживя с нас Джери и му беше много хубаво, но порасна голям и му беше тясно у нас.
Закарахме го на вилата при свекър ми. За една седмица беше станал кожа и кости - не яде, не пие ... Като си тръгнахме го чувах как вие след нас:((( ...
Мъка ти казвам.
Другата ми мисъл е, че аз много приличам на куче:) /по характер, де:)/.
Благодарна съм за всичко, привързвам се, не гоня карез ... Абе, кучешки характер:))).
Виж при котките е друго - те искат да са център на вниманието и да са чорбаджийки:))).
Това не ми хареса на Пако - котки, котки, ама и те душа носят.
Добре, че сте го върнали в Банкя.
Може да го срещна някой път като отивам на "водопой":))).
Поздрави, Санде! Весели празници!
Мен са ме питали приятели дали да си вземат куче. Отговарям - не.
Нарочно не ги подкрепям. Казвам им:
Вие не знаете какво е да имаш куче. Имаш задължения - всеки ден, и лято и зима, и в дъждове, и в снегове.
Точен час на извеждане на разходка. Задължително. Това за животното е най-важното. Вечер също една разходка. По едно и също време. Има биологичен часовник.
Кучето не е играчка за децата.
Грижа за храната. Не е толкова лесно и просто.
Хигиена. Постоянна. Ежедневна.
А тези, които си взеха кучета по настояване на децата се опариха. Трябваше те самите -възрастните - да се грижат за всичко.
Кучето дава много, всичко от себе си, но иска любов и грижи. Дисциплина трябва да има. Иначе - мъка за всички.
Най - искрени пожелания за здраве, топлина и обич в празничните дни! И не само тогава, нека винаги е светло в дните ни! :)
Хубава история...
Б.
А Новата 2012 година да бъде здрава и по-щедра за всички нас.
Хубава история...
Б.
***
Весели Коледни и Новогодишни празници!
За много неща можем да се учим от животинския свят..стига разбира се да искаме.
Увлекателно си пресъздал тази история, Санде!
Добре си го казал в коментара си:
"И какво ни казват със светналите си от благодарност очи: " Не мразете. Не се мразете. Обичайте се. Прощавайте си.Животът е хубав."".....
Благодаря за разказа и песента!
Весели Коледни и Новогодишни празници!
Здраве и берекет на теб Санде и твоите близки!
29.12.2011 08:26
приятелство преминава през разни перипетии и понякога - опасности. А голямото им приятелство е с хората, със стопаните, с децата им. А са и пазачи, бодигардове.
Животът с тях е определено по-весел. А и любовта никога не е в повече.
Наздраве, приятелю! Аз пък ще цапна едно на Боаза за твое здраве :)))
30.12.2011 12:15
Наздраве!
Весели празници, Санде
Валя
Котките са аристократки.
Ще го превъзпитаваме Пако.
По повод историите за кучета се сещам да ти разкажа и за нашето куче нещо, което открихме тази есен. По принцип е голям пазач. Като влезе чужд човек в къщи така залайва, че понякога нямаме нужда от звънец, за да разберем, че някой пристига в къщи. По този повод решихме да го вземем с нас по 22 септември, когато ходихме по изоставени села край Вонеща вода и направихме и комбиниран - велотуризъм. Спахме на палатка и го взехме за да обажда, кога животно наближи палатката или човек пристигне, че се бяхме опарили лятото на Родопите от нечие чуждо присъствие - ама дали беше мечка или някой друго диво животно кой да ти каже. Какво беше нашето разочарование обаче - наш Форю лае у дома, но на къра явно не го възприема като дома и там не залайва... Но си побяга след нас с велосипедите :).
Та това се сетих да ти споделя по повод историите за кучета.
Поздрави и весели празници ти желая!
Помисли. Прав е.
Поздрави!
31.12.2011 08:08
СРЦЕТО И ДУШАТА ДА ТИ СЕ НАПОЛНАТ СО ЉУБОВ И РАДОСТ.
Всичко, за което пишеш и мечтаеш в стиховете си, да се изполни!
Дай Боже само добрини сред живинките, вкл .хората )))
Поздрави, Сашо!