(откъс)

 Г.: И така, закрилят ли ни ангелите от всичко?

М.Г.: Да. Както казваш, ангелите ни закрилят. Много пъти съм го виждала да се случва. Като че ли издигат предпазна стена около нас. Споменаваме го всеки ден във вечернята: „Обгради ни с Твоите свети ангели, та водени и пазени от воинството им, да постигнем единството на вярата“. Знаеш ли колко е важно това? Никога да не губим вяра. Да я имаме постоянно. Току-що си спомних една случка, която може да ти се стори съвсем обикновена. Но аз я преживях. Когато пристигнахме във Фаран (в Синайската пустиня), всичко беше много хубаво. Килийките, всичките нови, имаха врата и прозорци с мрежа. Та значи, първата нощ си легнах и се чувствах в безопасност. Сега съм в пустинята, помислих си аз, и няма да си имам работа с онова, което ме притесняваше в Индия – никакви змии, никакви скорпиони, никакви комари. Велико спокойствие… И тогава какво стана на разсъмване? Що да видя – подът беше покрит с килим, образуван от грамадни мравки – цял килим! Но гледай какво чудо: около леглото, на разстояние от петдесетина сантиметра, подът беше абсолютно чист от мравки. Бяха оставили нещо като межда… Повиках сестра Катерина да ми помогне. Защото може и да имах голяма вяра и смелост, но сблъскам ли се с мравка, нищо не мога да направя! Не мога нито да я настъпя, нито да я изгоня… Та така, тя дойде с метла и ги измете навън. Това се случи, за да ме накара да прозра, за кой ли път, в онова „тук съм“ на ангела пазител. Ето така става с всичко и с всекиго…

 /Из книгата „Аскетика на любовта” – Майка Гавриила/