Познавам достатъчно млади хора, за да виждам и знам, че повечето нито са глупави, нито са мързеливи! Разбира се, има и „мързели и калпазани“, особено там където липсва грижовно семейство, разбирателство и общуване.

Младите хора имат нужда от добри примери и от общуване – да виждат, срещат и разговарят.
Нуждаят се от примера на своите родители, близки, приятели и учители – за разбирателство, всеотдайност, трудолюбие, достойнство, творчество, обич, уважение, съпричастност, дарителство и ... всичко останало. Нуждаят се и от съпреживяване – да се радваме и вълнуваме заедно с тях, да се стремим да ги разбираме и да отговаряме честно на въпросите им. Имат нужда от разговор и подкрепа, а не от програми и декларации!

Младите хора искат да се превърнат в личности. Искат да намерят своя път в живота.
Лутат се, скатават се, бунтуват се, хвърлят през глава в нови посоки и още ... правят безчет неизразими с думи дела и експерименти ... Съзнателно или несъзнателно търсят себе си и пътя си – учат, мислят, живеят.

Младите искат да живеят и могат.
Можем само да им помогнем да могат и творят повече.

Написах тези думи в рамките на една дискусия през 2010г., ако пишех сега щях да се опитам да го кажа по-кратко и ясно, ала и сега мисля същото. Всяко дете е благословия и мечта за светлина и бъдеще.

Написах това стихотворение емоционално, след една неприятна случка. Истината е, че има много стойностни деца.

Но... има и такива, каквито са в стихотворението. Децата на прехода - с родители, които не бяха наясно с рисковете на новото време и достатъчно стресирани сами да се приспособяват, може би, незнаещи, че новата обстановка изисква от тях да имат нов модел на поведение към децата си.
Доста отървани млади хора пораснаха от техните деца. И сега, наближаващи трийсетте, продължават да се лутат и да се чудят какво да правят с живота си. Към тях е отправен апелът ми.

Ваня, права си, че има и "отърваните млади хора“ в прехода - за жалост има такива.
Само че тридесет годишните не са деца!!

Човек е дете до към 21 си година, ако е разглезен или изпуснат до към 25-та, от там на сетне ... възпитанието поема животът, който започва да го учи с кризи и големи шамари.

Животът винаги е на наша страна, ала не обича да го пропиляват - радостите идват, тогава когато човек успее да си отвори очите и види себе си, другите и всичко живо.

Щом могат да ми бъдат деца, за мен са деца... И отраснаха пред очите ми. Знам и как отраснаха...

Напълно съгласна с последното изречение.

Младите хора искат да се превърнат в личности. Искат да намерят своя път в живота.
Лутат се, скатават се, бунтуват се, хвърлят през глава в нови посоки и още ... правят безчет неизразими с думи дела и експерименти ... Съзнателно или несъзнателно търсят себе си и пътя си – учат, мислят, живеят.

Младите искат да живеят и могат.
Можем само да им помогнем да могат и творят повече.

те търсят Истината, затова е този бунт,обществото е измаммно,нездраво, затова
и, въпреки това, и аз гледам на тях с любов ,състрадание, разбиране..
многоо хубави думи, зарадвах се..
чудесно и проникновено казани.. с Любов!
няма нужда от друго, и здраво дълготърпение..
Благодаря ви!
поздрав , ваничка, повече радост ти желая, и усмивки!
„отървани“...моля те!
аз си падам по такива..точно, силни,индивидуалисти,
на нож против статуквото,и системата..
и съм 100% честна..

не вярвам да си падаш по алкохолици и наркомани, които се носят по течението...

Коментирах именно заради това. Защото стихотворението е хубаво и темата е много важна.

Единствената ми критика е "Недей да възприемаш тридесет годишните като деца - не е добре нито за тях, нито за теб, нито за нас."

Апелът е велик- цялата патриотична група около мен го подкрепя единодушно!

знаеш, че не си падсам по празни, розови слова,
не разбирам,дори, защо си го написала..
упрек,съжаление,гняв, протест, или отчаяние..
ваня, аз съм Спасителка, виж какво име съм си..дала..
не, не възприемам твоята позиция..
била съм в болница, лудница, Комуна, затвор,
виждала съм тази борба и мъка, и Човешко страдание отблизо
и ВИНАГИ съм помагала, и ще помагам..
така иска моята Душа..
и посл ми служба бе свързана отново със самотни и болни..
това е Мисия, Сърцето ми го иска...
и, ти да не повярва, че работя на розов телефон..
повече Любов, Състрадание, ние всички сме..в кюпа...
хубав ден, да поработя и аз малко..
Юлия

Просто поетическо обръщение. Те са деца от онова "поколение изгубено". Така го чувствам. Разбира се, те отдавна не са деца. Но... пораснаха пред очите ни... и уви, са на никъде и по на 30. Дано се вземат в ръце, че няма за кога.

Благодаря, че ме разбра правилно!
Но, едва ли ще стане с апели...

"упрек,съжаление,гняв, протест, или отчаяние.."

Упрек - не. Болен човек не се упреква, че е болен. Съжаление - определено, протест - о, да, отчаяние - и от него има. Най-вече от желание да им помогна, въпреки че знам, че с апели не става. Просто нещо да направя, да не стоя безучастна.

Ясно е,че трябват и действия но ние не сме президенти или министри за жалост,затова на този етап не можем нищо повече да предприемем освен просветителското дело,което сме захванали. Желая ти светъл ден и много усмивки!

Благодаря за пожеланието! И на теб да ти е хубав деня :)
Ако нещо го има, не бива да си затваряме очите за него, колкото и да не ни харесва.

Ясно е,че трябват и действия но ние не сме президенти или министри за жалост,затова на този етап не можем нищо повече да предприемем освен просветителското дело,което сме захванали. /


действия ,имам предвид Действия,щапаров..
а не бла бла,мъжовете в Интернет, а женките в Мола..
поздрави
юлия

Ти ме подтикваш към открит бунт и екстремизъм??!! Благодаря- не съм такъв човек: няма да вдигна ръка на своята държава и на своя народ,няма да се равнявам с жалките отрепки от 1923 г.,които излъгаха хората и накрая ги зарязаха а те самите се спасиха в Сърбия,чиято армия бе готова да ни окупира,ако "въстанието" бе набрало сила!