Сложен е живота, искам да ти кажа,
а ти ми стихове редиш.
История една ще ти разкажа,
за да видиш, че грешиш:
В офиса нахално влезе просяк,
от вратата викна: Аз не съм крадец!
Окъсан, мръсен - същински босяк,
а аз не съм глупец, подлец или светец.
Не искам, казва, нищо друго,
дай ми само някакви пари!
С тях хляб ще купя аз бездруго,
хора сме и двамата, нали?
После в обувките ми се загледа,
малко нагло и без срам,
и попита ме с усмивка бледа
обувки за зимата мога ли да дам.
Както казах, аз не съм светец,
но в джоба бръкнах и извадих малко.
Никога не съм бил подлец -
почувствах, че ми става жалко.
Разтърсих се във шкафа стар
за вехтите си скъсани обувки.
Подадох му ги щедро в дар.
Благодари ми без преструвки.
Сложен е живота, само туй ще кажа,
а ти ми стихове редиш.
Успях ли аз да ти докажа,
че важното е да останеш жив?
а ти ми стихове редиш.
Успях ли аз да ти докажа,
че важното е да останеш жив?
като онези..две буйки на Хемингуей..
„Продават се детски обувчици. Неносени.”
(For sale: baby shoes, never used.)
* * *