Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.10.2015 08:55 - Последният ден
Автор: vania23 Категория: Други   
Прочетен: 2326 Коментари: 14 Гласове:
27

Последна промяна: 30.03.2017 11:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Събуди я гласът на компютъра, който известяваше на всички хора по света, че е излязъл днешния световен слоган. Той всеки ден звучеше различно, но означаваше едно и също - успокояващо и ободряващо уверение, че и днешният ден ще е прекрасен за световната виртуална мрежа.
Нито тя, нито който и да е друг в огромния глобализиран свят не подозираше, че днес се събужда за последен път. Дошла беше последната дата за човечеството - ден за разплата и освобождение. Решението бе взето преди стотици години и днес щеше да се изпълни. Ако взелите го, можеха да видят своите потомци, щяха да си отдъхнат облекчено, че са постъпили правилно.
 Имплантираният в мозъка й чип кротко изпусна сутрешния стимулант, който неутрализира снощното сънотворно. Размърда се в леглото и отвори очи. Стаята й бе разхвърлена и мръсна, светлина не влизаше от никъде, тъй като прозорци нямаше и слънце никога не я огряваше. Най-важното нещо в дома й бе компютърът. Денонощно свързана с него, тя мислеше и чувстваше чрез него, той бе нейния истински живот. Така беше с всички хора, сврени по тъмните си домове навсякъде по света. Човекът беше компютъра или обратното, но какво значение имаше кой е първият и кой втория - толкова отдавна те се бяха слели в едно.
 Силните емоции още не я бяха напуснали. За сън тази нощ си бе избрала филм, в който се разказваше за гибелта на най-големия кораб в човешката история. Цяла нощ тя живя като главната героиня,  спасила се като по чудо от потъващия параход. Изпитаната силна любов още я караше да потръпва. Това й беше любимия филм и никога не й омръзваше да го сънува. В него беше всичко, което мечтаеше да е - и любима, и герой, и силна, и смела, и всичко...
 Чрез модерната психо-компютърна програма за съпреживяване,  хората получиха възможността да изживяват истински драмите от всички филми, създавани някога в миналото от тази индустрия. Това беше дар за съвременното човечество, за което то бе благодарно - един безкраен триумф на илюзията на киното, превърната както никога дотогава в почти истински живот.
 Пресегна се за днешното си хапче, което щеше да й осигури необходимата енергия за деня, и мъчително се надигна от леглото. Мускулите й, неизползвани за друго освен за ежедневното прехвърляне от леглото на стола и обратно, изстенаха. Настани се пред компютъра и размърда мишката. Екранът оживя, засвяткаха прозорците на сайтовете, от които никога не излизаше. Денят  започна както за нея, така и за всички останали хора по света. Сякаш се върнаха в къщи. Първата й работа бе да си избере днешна профилна снимка - избра си на актрисата от сънувания филм. Така  сподели със света преживяното през нощта. Разгледа дали има нещо ново из многото социални мрежи, чрез които контактуваше с  другите и без да гледа трескаво зацъка по бутона "харесвам". Ако искаше да бъде харесвана, трябваше да харесва - това беше съвременна перифраза на древния принцип: "за да получиш, трябва да дадеш". Зае се да организира  виртуалния си ден. Очертаваше се да е доста напрегнат. Чакаше я сутрешен фитнес в глобалния фитнес-клуб, в който тя имаше страхотно освежаващ флирт с личния си инструктор, след това козметик и фризьор, важно бе и какво ще облече -  трябваше да е особено красива, тъй като денят й щеше да завърши със среща с мъжа, с когото си пишеше вече трети месец. Той я вълнуваше, имаха много общо помежду си - дори сънуваха един и същ филм.  Имаха среща в романтично парижко виртуално кафене и мисълта за това караше сърцето й да се вълнува. Нямаше да има време за  приятелките от женския клуб, нито за участие в дебатите в интелектуалната стая - и без това там всеки ден се пишеше едно и също по различен начин. Вчерашното й напълно бездарно стихотворение нямаше да се публикува днес, въпреки че беше убедена в неговия голям успех, тъй като се бе погрижила - много хора й бяха задължени за хвалебствените коментари.
Днес ще е ден само за любов.
Тя ще бъде точно това, което иска да бъде.
Цялото човечество кроеше планове и с едно цъкване на мишката сбъдваше надежди и мечти. Щастливото вълнение се разнасяше като гигантска  вълна от световната интернет мрежа в съзнанието на всички хора.
Преди много години те направиха своя избор, уморени от търсенето на щастието, което толкова трудно идваше при тях. Предадоха се пред страха от неуправляемата реалност и избраха да заживеят в сигурна илюзия. В нея никога нямаше болка и страдание, не се задаваха трудни въпроси, на които няма готов отговор, дори не се налагаше да изглеждат долу-горе добре. Нямаше значение колко са умни, дали са млади или стари.  Отдавна бяха повярвали, че илюзията е истинския живот, а не тези тъмни стаи, в които телата им вегетираха до смъртта.  Днес те отново щяха да бъдат всичко, което мечтаеха, но без истински усилия и без никаква реално платена цена.
Когато вечерта легнаха в леглата си,  свързани както винаги със своите компютри, всички засънуваха един и същ филм, в който до един бяха герой, който спасява Земята. Жертваха собствения си живот в името на оцеляването на света и се чувстваха като герои. Не знаеха, че чиповете, имплантирани в мозъците им, изпускат в кръвта им смъртоносна доза сънотворно.
Спасиха своята планета, затваряйки завинаги очи.
На сутринта навън слънцето ярко грееше, небето синееше,  въздухът трептеше кристално чист. Природата празнуваше своята свобода.
Една  грешка най-сетне бе поправена.
Животът продължаваше.



Тагове:   илюзия истина,


Гласувай:
27
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - Е, да. Животът продължаваше, . . . но ...
01.10.2015 12:50
Е,да. Животът продължаваше , ... но без тях. Тъжно.
Иначе - Браво за написаното! Поздрав! :)
цитирай
2. vania23 - Благодаря :)
01.10.2015 13:02
А на мен не ми е тъжно за тях. Отърваха се. Нямаше никакъв смисъл да продължават.
цитирай
3. troia - :)
01.10.2015 22:26
Интересен разказ. Засягаш проблеми една част от, които вече съществуват, а други тепърва ще се проявят. Може би в недалечното бъдеще наистина ще бъдем свързани с компютрите не защото е по-лесно за нас, а така ще бъдем по-лесно манипулирани. Варианти много.:))
А сега всеки тук би трябвало да си направи равносметка какво му дава и отнема нета. Всяко пристрастяване е вредно.
Хареса ми.
цитирай
4. vania23 - Радвам се, че ти е харесал.
02.10.2015 08:11
Какво ще стане зависи от нас. Мисля, че това, което описах е възможно най-лошия сценарий.
Може да е полезен, ако го използваме за знание, и то ако критично се замисляме за всичко прочетено - истина или лъжа?, което е доста изморително - в океана информация има океан от дезинформация.
При всички положения е груба намеса в естествения ход на нещата - поне според мен.
цитирай
5. troia - Все
02.10.2015 10:11
пак ако не беше нета, нямаше да напишеш това, нямаше да се четем взаимно и нямаше да имаш своите почитатели /един от които ти ме препоръча:)/ Интернет може да ти даде или вземе много, зависи какво ще му позволиш.:)
Успешен ден!
цитирай
6. vania23 - Все пак
02.10.2015 10:19
и ти си права :) Така е, изборът е изцяло наш.
Успешен и на теб!
цитирай
7. jelezov - С кратък коментар не мога да изразя ...
06.10.2015 10:51
С кратък коментар не мога да изразя отношението си към прочетеното, а за дълъг - нямам време. И все пак, описаната прогноза е реалистична, сбъдването й вече е започнало. Опасността човечеството да се самоунищожи е голяма, но не в компютъра и нета е скрита тя. Главната опасност са съществуващите обществени отношения, основа на които са производствените отношения и юридическа форма на които е "СВЕЩЕНАТА И НЕПРИКОСНОВЕНА ЧАСТНА КАПИТАЛИСТИЧЕСКА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ УСЛОВИЯТА НА ОБЩЕСТВЕНОТО ПРОИЗВОДСТВО". Премахнете я, "експроприирайте експроприаторите" и оцеляването и щастливия живот на свободните хора ще бъде гарантиран за много хилядолетия напред.
цитирай
8. vania23 - Много искам да вярвам,
06.10.2015 11:50
че е възможно да премахнем частната капиталистическа собственост и да "експроприираме експроприаторите". Възможно ли е? По-скоро, поне според мен, експроприаторите ще ни натикат по домовете ни без достъп до слънцето, за да спрем да им пречим. Описаното би могло да е резултат от решаването на проблема с пренаселеността на планетата от "силните". Но за какво им е богатство, с което да се перчат на фона на бедността на останалите, ако унищожат бедната маса? Тя е нужна, ако не за друго, то поне за контраст.
Моето послание е..., но не, не е моя работа да казвам какво е посланието ми - то би трябвало да се разбира от разказа. Тръгна ли да го обяснявам..., значи не съм успяла да го предам :)
И все пак, тъй като не мога иначе да ви отговоря: смъртта на търсещия дух е смърт за човечеството, изборът да живееш с илюзия, вместо с истина, е фатален.
Акцентът е върху съзнанието. При вас е върху битието.
цитирай
9. kvg55 - Вашето описание на бъдещето има ...
07.10.2015 01:07
Вашето описание на бъдещето
има своите начала в настоящето -
най-напред някак си естествено всичко
стана неестествено и после някак си стана
естествено, всичко да е неестествено.
Съвременното буржоазно общество е в
упадък и следва да бъде заменено от друго
общество. Според хора живяли много преди нас,
това трябва да е комунизма и по-точно неговият
първи стадий - социализма.
Човечеството е доста дезорганизирано, но не е късно да се организира и
най-вече да разбере какво трябва да направи, както пише "jelezov", за своето
оцеляване и щастие.
цитирай
10. vania23 - Добре сте го казали
07.10.2015 10:13
за естественото и неестественото. А според вас възможно ли е човечеството да се организира и да премине отново към първия стадий на комунизма - социализъм?
Като знаете миналото и наблюдавате настоящето, това възможно ли е? Аз питах г-н Железов, но той не ми отговаря.
Все пак, за да се сбъдне нещо в бъдещето, трябва да има тенденция за него в настоящето.
Ако знаете нещо, което да ви кара да имате основание да се надявате точно в този положителен бъдещ вариант - споделете.
Иначе не ми остава нищо друго, освен да си кажа:"идеалите живеят, докато има хора, които да вярват в тях".
цитирай
11. aip55 - за естественото и неестественото. ...
26.10.2015 17:46
vania23 написа:
за естественото и неестественото. А според вас възможно ли е човечеството да се организира и да премине отново към първия стадий на комунизма - социализъм?
Като знаете миналото и наблюдавате настоящето, това възможно ли е? Аз питах г-н Железов, но той не ми отговаря.
Все пак, за да се сбъдне нещо в бъдещето, трябва да има тенденция за него в настоящето.
Ако знаете нещо, което да ви кара да имате основание да се надявате точно в този положителен бъдещ вариант - споделете.
Иначе не ми остава нищо друго, освен да си кажа:"идеалите живеят, докато има хора, които да вярват в тях".

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Всичко е възможно. Хората, които живяхме в соца бяха сигурни в социалните си права, докато капитализма се превърна в хищник за човека, за неговата защита в интерес само на капитала.
цитирай
12. vania23 - Е, така е.
26.10.2015 23:15
Спомням си един кошмар от детството - един от малкото сънища и единствения кошмар, който си спомням /бях болна от скарлатина и с температура/.
Сънувах, че изведнъж съм се озовала на някаква тъмна улица и хората се стрелят с пистолети. Не знам как, но знаех, че това е капитализъм. Мисълта, че от прекрасния социализъм изведнъж съм се озовала в страшния капитализъм ме накара да се развикам от ужас /била съм на 8 години тогава/.
Помня и думите на баба ми, когато се радвахме, че "демокрацията" е дошла. Каза ни: "ще видите вие, нищо хубаво не ви чака".
Но... моите спомени могат ли да върнат времето...
цитирай
13. born - че е възможно да премахнем частната ...
08.01.2016 21:03
[quote=vania23]че е възможно да премахнем частната капиталистическа собственост и да "експроприираме експроприаторите". Възможно ли е? По-скоро, поне според мен, експроприаторите ще ни натикат по домовете ни без достъп до слънцето, за да спрем да им пречим. Описаното би могло да е резултат от решаването на проблема с пренаселеността на планетата от "силните". Но за какво им е богатство, с което да се перчат на фона на бедността на останалите, ако унищожат бедната маса? Тя е нужна, ако не за друго, то поне за контраст.
Моето послание е..., но не, не е моя работа да казвам какво е посланието ми - то би трябвало да се разбира от разказа. Тръгна ли да го обяснявам..., значи не съм успяла да го предам :)
И все пак, тъй като не мога иначе да ви отговоря: смъртта на търсещия дух е смърт за човечеството, изборът да живееш с илюзия, вместо с истина, е фатален.
Акцентът е върху съзнанието. При вас е върху битието.
[/quote
Много съм мислил как би било по-добре: частна или държавна собственост ? И съм се убедил , че като всичко останало истината е някъде по средата. Навремето бях по специализации и екскурзии на доста места и се убедих, че частната собственост вероятно трябва да се развива в дребната икономика,търговията и услугите, а едрите неща: енергетика, инфраструктурните отрасли, транспорт...трябва задължително да с държавна собственост. Митът че частната собственост е с по-добро управление е един удобен мит. Става въпрос единствено за отговорност.
цитирай
14. vania23 - Здравейте, born, и добре дошли в блога ми!
09.01.2016 09:58
Отговорността е производна на съзнанието. Зад частната и държавната собственост стоят хора, които имат съзнание. Когато то е на ниско ниво на развитие, се оказва, че са неспособни на отговорно поведение.
Мога още много да пиша по въпроса, като разгледам значението на съзнанието при частната и държавна собственост, но засега ще се въздържа.
Много странна посока взеха коментарите под един разказ, който няма кой знае каква връзка с вида собственост.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 135532
Постинги: 93
Коментари: 1096
Гласове: 3414
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728