Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2015 08:44 - Съвременно-тривиална история
Автор: vania23 Категория: Други   
Прочетен: 2158 Коментари: 14 Гласове:
11

Последна промяна: 23.09.2015 15:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Беше една такава дребничка и неугледна. Не че беше грозна - в никакъв случай, но все се подценяваше и подтискаше, трупаше в душата си комплекс след комплекс, а при това положение и най-красивата, щеше да бъде просто една дребна и неугледна женица.
Ежедневието с неговите малки и досадни задължения я беше погълнало изцяло. Всяка сутрин денят й започваше по един и същи начин, а вечерите завършваха както тези вчера, оня ден, миналата седмица, миналата година... Животът й се изплъзваше ден след ден, най-хубавите години си отиваха и тя смътно го осъзнаваше - като лека тъга, неясна неудовлетвореност, тъпа болка.
След толкова години на отмятане и зачеркване на проблеми и задължения, на малки и големи битови победи, усети,  че нещата най-сетне се подреждат и може да отдъхне и да се огледа - себе си и света наоколо. Почувства се така сякаш е била на заточение и са я пуснали след години каторга на свобода. Хареса си даже мисъл, която да си повтаря и да й напомня, че е жива, но няма да е за дълго: " живей за мига ". Погледна се с нови очи в огледалото и я порази една съвсем нова мисъл: " аз съм хубава и още млада ". Обзе я трескаво желание за живот на всяка цена.
Чувала беше, че има интернет и някакви там сайтове за запознанства, но животът й до този момент беше твърде далеч от подобни щуротии. Съпругът, децата, работата изпълваха дните й открай докрай.
През един прекрасен, майски ден, обхваната от някакво напълно неприсъщо за нея лекомислие взе, че си направи регистрация. Напълно се смая от това, което получи като съобщения. Те валяха едно след друго, от неприлични, по-неприлични. Гледаше с широко отворени очи и й се щеше да се ощипе и  убеди, че не сънува. 
"Ама какви са тези хора? Какъв е този напълно непознат свят? Защо е нямала никаква представа, че може да се живее и така? Да се разсъждава така?  " - въпросите следваха един след друг. Обземаше я  неканена съзнателно дива възбуда. Душата й, скована години наред, се оказа напълно неподготвена за виртуалната магия. Пристрасти се с цялата сила на трупаните през годините и неизползвани емоции. 
Появи се той - очарователен, интелигентен, начетен и романтичен. Пристрастеността към сайта се сля с тази към неговите съобщения, и нещата окончателно излязоха извън контрол. Отиде на среща, после на втора, на трета, на четвърта. Измъчваше се, че не бива, светваха червени предупредителни светлинки в главата й, но тя ги неутрализираше с любимата си вече мисъл: "живей за мига". Лъжеше, премълчаваше, шмекеруваше, на себе си вече не приличаше, само и само да изкопчи един час, за да бъде с него. Малкото останали искрици разум и неконтролируемата емоция се бореха, и емоцията вземаше все повече превес. Накрая се предаде и се влюби с такава неподозирана сила, че се превърна в друг човек. То че беше друга си личеше и всички го виждаха. Съпругът й наблюдаваше тази метаморфоза от гъсеница в красива пеперуда, виждаше една много по-хубава жена с грейнали очи и подозренията се появиха съвсем естествено в главата му. Започна да я дебне и следи, и истината излезе бързо наяве.
Тя се оказа пред кръстопът - раздяла, кръст на всичко, постигнато досега и пътуване в неуютното неизвестно, или смачкване на всичко ново, живо и красиво, което най-сетне изпита. Една вечер след поредния скандал, сложи няколко дрехи в сака и с подтиснато сърце си тръгна.
Повървя в хладната октомврийска вечер, седна на една пейка и засъбира смелост да му се обади. На него. Но какво да му каже? "Аз напуснах семейството си и идвам при теб! Обичам те!" Та нали той има свое семейство...Къде да я сложи, какво да я прави?!
" Боже, колко съм тъпа, тъпа, тъпа ! "
На какво се надяваше? По пълна безнадеждност от това здраве му кажи.
Плака дълго в мрака, после се поразходи, нарамила сака да й попремине, и се прибра.
Мъжът й я изгледа строго и навъсено, но нищо не каза. Беше облекчен, ала прекалено обиден, за да го признае.
Първата година нощем плачеше за другия и себе си, втората започна да се чуди на акъла си, на третата я обсебиха дребните проблеми и задължения.
Върна се в релсите на ежедневието.
Нима можеше да направи нещо друго?
И все пак стана друга,  нищо вече не можеше да е същото. Искаше да е като преди, но това бе невъзможно. Забранената стая беше отключена, духът  пуснат от бутилката, колелото завъртяно.


Тагове:   разказ,


Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. jelezov - Гласувах отрицателно не заради ...
19.09.2015 10:44
Гласувах отрицателно не заради качеството на написаното като литературно произведение. То е добро, професионално изпипано. С отрицателното си гласуване изразих отношението си към сюжета на есето. Максимата "Живей за мига" е зло, може би най-голямото зло, което застрашава дори физическото оцеляване на човечеството.
цитирай
2. vania23 - Пфу..., отдъхнах си :)
19.09.2015 11:45
съвсем честно да си кажа - мен качеството ме вълнува. Доста народ се излага с напълно погрешната си представа за това, което пише. Човек просто не може да погледне своето обективно.
Исках да го види друг и без да има някакво отношение към мен самата, да си каже мнението.
А максимата "живей за мига", видяхме до какви проблеми доведе героинята. Доста се забатачи, както казват младите. Така че разказът може да се приема като предупреждение: "не правете така!"
цитирай
3. planinitenabulgaria - Понеже съм много музикаленх ще преведа на музикален език пностинга Ви:
22.09.2015 21:41
https://www.youtube/watch?v=NcmCOjFMJzQ
цитирай
4. vania23 - Чувала съм,
23.09.2015 07:59
че в превода се разкривала душата на преводача.
цитирай
5. kvg55 - Живей за мига, но не забравяй за п...
09.10.2015 22:11
Живей за мига, но не забравяй за последствията.
цитирай
6. vania23 - Ако е възможно.
11.10.2015 08:04
Струва ми се трудно в разказаната ситуация.
цитирай
7. krassko - Нещата стават по друг начин:)
01.09.2016 20:51
Когато дойдох в блога веднага забелязах възможността да се правят статистически проучвания. Бях направил над 1 000 досиета на блогъри и се оказа, че преобладават по пол, възраст, професия и месторабота. Жени на средна възраст счетоводителки в общините от Видин до Бургас :) При мъжете също имаше интересна повторяемост. Разбира се не пропуснах и сайтовете за запознанства. Доста хора от блога бяха и в сайтовете за запознанства. Но съм дискретен човек и нататък ще премълча...
Но точно в твоята тема най голямо значение има възрастта. Хората се променят и имат нужда да общуват. Нещо което не получават в къщи и сядат пред компютъра, а вече е по лесно и хващат телефона. И понякога намират подходящия човек :)
Поздрави!

ПП. Когато наближих дървото и търсех подходящо място за снимка чух гласовете - бяха много и се чуваха едновременно. Загубих представа за времето, бях направил само две снимки, а беше минал повече от час.
цитирай
8. vania23 - Може би
01.09.2016 21:36
сега стават по друг начин. Тази история не е съвсем актуална - от преди 9 години, които са много за съвременните бързо развиващи се комуникационни технологии. Човешкото обаче си стои и нуждата от общуване иска своето. Понякога намират подходящия човек, а друг път си намират белята :)

П.П. Ех, защо на мен никога не ми се е случвало такова нещо... за дървото говоря :)
Сериозно - на мен никое дърво нищо никога не ми е казвало.
цитирай
9. krassko - Може би защото съм лесовъд :)
02.09.2016 09:16
Целият ми живот е минал сред дървета и винаги съм ги приемал като живи същества които ни виждат, чуват и помнят какво сме правили с тях.

Ако живееш в София ще ти кажа къде е дървото.

цитирай
10. vania23 - Не, не съм от София,
02.09.2016 10:20
но си мисля, че щом едно дърво говори, то и другите го правят. И при нас има много дървета, но те мълчат ли, мълчат :)
Никога не ми се е случвало нищо свръхестествено или мистично... как да го нарека, че да се изразя по-точно и аз не знам. Това ме кара да мисля, че или аз съм прекалено обикновена /което ме комплексира, разбира се :)/, или тези, които казват, че им сe e случвало, си измислят по непонятни за мен причини.
Ако това наистина им се случва, то на мен тези хора ми напомнят някаква тайнствена група, подобна на секта, за която аз нямам ама абсолютно никакъв достъп.
цитирай
11. krassko - Всеки човек има някакви способности :)
02.09.2016 15:11
При едни те се развиват, а при други закърняват. Познавам и си дружа с хора които имат различни подобни способности. И това не е секта и ние бягаме от сектите. Повечето можем да правим доста неща, но не всичко ни е позволено. Ако направим нещо лошо на някого то се връща върху нас.
Има силни енергийни места, на които е добре да отидеш. Аз съм ходил години наред на езерата в Рила с Дъновистите, но се държа настрани от тях, защото и те са като секта. Но ползу2вам организирания им транспорт и енергията която излъчват когатто са заедно и особено когато играят паневритмия.
Сигурно и при теб има такива места и опитай да медитираш там. Ще усетиш как нешо в теб се променя. Това е началото. :)
цитирай
12. vania23 - Какво означава "да медитирам"?
02.09.2016 15:24
Да се отпусна, да не мисля за нищо? Тревожността ли е това, което най пречи на тези способности?
Как се развиват те? Толкова ли е важно мястото?
Извинявам се за многото въпроси, но ако не попитам как ще разбера.
цитирай
13. jelezov - Прочетох с интерес коментарите - ...
03.09.2016 15:52
Прочетох с интерес коментарите - подновени след година прекъсване. И аз съм убеден, че има "силни енергийни места". Едно такова, което и аз лично съм почуствал, е Пещерата в Мадарските скали. В моето родно село Крива река има местност, наричана "Баджак кулак", която според мен също притежава подобни свойства. Тя се намира в южните скатове на обширното лудогорско плато. Застанеш ли на височината, пред погледа ти на юг, на около 5 км, изпъква източният скат на Воеводското плато, а до него Воеводската могила. Зад нея на още около 5-6 км е с. Плиска с развалините на първата Българска Столица, а на още 9-10 км на хоризонта се очертават величествените Мадарски скали с Мадарския конник. Те са най-красивата част от западния скат на Провадийското плато. При добра видимост на около 50-60 км на юг се вижда и Преславската планина, в подножието на която е Велики Преслав - втората Столица на българското Царство.
Цялата тази земя, обозрима с един поглед, е сакрална за всеки българин, излъчва особена духовна "енергия", защото е люлката на една от няколкото Българии, на нашата България.
цитирай
14. vania23 - г-н Железов,
04.09.2016 19:08
благодаря, ще се разходя някой път до мястото, което препоръчвате.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 1052553
Постинги: 333
Коментари: 3501
Гласове: 12833
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031