Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2014 19:41 - Голямото израстване
Автор: vania23 Категория: Други   
Прочетен: 2317 Коментари: 9 Гласове:
12

Последна промяна: 08.05.2016 10:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Много модерно стана духовното израстване. Основно индивиди от женски, но има и от мъжки пол, сме се запретнали сериозно да израстваме. Предполагаме, че въпросното израстване ще е нагорe, ама току-виж се случи надолу или настрани. Модерно е да ходим на йога или семинари, да четем духовно просветляващи книги. Този процес е белязан от задължително предварително заклеймяване на досегашните ни духовни истории. Душите ни или са нещо захабени, или замърсени, или - е, това звучи душепогубващо направо - празни. Батак голям! Трябва да се ходи на семинари, йога или поне в някой биомагазин! Трябва да си пълним душите сякаш са съд някакъв. Да привличаме позитивното с позитивни мисли, да медитираме или  постваме някакви умни и положителни картинки във фейсбук. Напук на гадорията да демонстрираме здрав дух в здраво тяло - кой колкото може.
Няма лошо във всенародното духовно израстване, ако не е симптом за друг, доста по-голям батак - този, който ни заобикаля отвред и ние, напълно безсилни да го променим и разберем, решаваме, че е най-добре да си набием камшика към нови духовни полета.
Но проблемите около нас се сгъстяват, те лъхат отвред - колкото и да се капсуловаш в малкия си свят, все виждаш, че продавачката не може да те понася, за това, че я притесняваш да ти продава, лекарят играе успешно сценка на разбиращ от медицина, учителят не дава гаранции за нищо. Но това са бели кахъри всъщност. Децата ни пред входа пушат марихуана, разминаваме са на улицата с наркомани и това не ни прави впечатление, защото вече сме напълно претръпнали от всичко и за всичко. Отдавна не забелязваме клошарите край контейнерите - те са само част от безрадостния пейзаж. Предали сме се в материалното, във всичко, което ни заобикаля. Просто сме вдигнали белия байрак и сме казали едно голямо - майната му! Тук там някой неуморил се борец продължава да се възмущава от тоталното безхаберие край нас, но... "кво ти пука!", парираме го къде наум, къде на глас. Сивота ни обгръща, изчезнали ценности, без на тяхно място да са се появили нови, мрак и тъма в началото на 21 век в нашата малка, присъединила се към съвременните световни общности държавица, но загубила най-голямото си богатство - собствения си загубен в нищото народ.
И той се спасява, както може и докогато може. Ще израства ли, Вип Брадър ли ще гледа - избора е негов, защото нали е свободен. Е тази свобода ни разказа играта. Правото на избор се оказа трудна стресообразуваща работа.
Как да постъпим - да застанем пред терминала на летището и  поемем към неизвестното, както толкова много други или да останем тук, спасявайки се някак от отблъскващата действителност. Наистина май е по-добре някак да израснем духовно. Това е неясен процес с незнаен резултат, но поне нещо ще ни дава усещането, че не стоим със скръстени ръце, докато света край нас се разпада. Пък и смъртта ни е в кърпа вързана, а ако има някаква възможност да изкараме някой духовен курс, който ще ни отвори някоя райска врата евентуално отвъд, е..., берекет версин. Я колко неща се въдят в интернет - мистика е това, не е шега работа. Да стреляме напосоки, все нещо може да опушкаме.
Ами да заклеймим тогава нещастните си похабени, или недай Боже - празни души, братя и сестри, и да продължим да израстваме - пък нагоре ли ще бъде, настрани ли - накъдето дойде.
Пък и друга екстра може да ви се случи като израснете достатъчно - наблюдавам я при вече сбъднато "израсналите". Държат се по друг начин - някак на самочувствие стъпват, на едро говорят, от високо гледат. Не можеш с пръст ги бутна, защото а им кажеш, че са невъзпитани или некоректни или нещо друго, дето почва с "не" и веднага те обявяват за задръстен, празен и неизвисен. Разбират ги тези неща, тъй като душите им са пълни от към духовност. Не можеш да ги критикуваш, защото е ясно, че те са горе, а ти си още много надолу. Там горе, разните му предразсъдъци и скрупули хич не важат, няма и комплекси, с две думи - освободени  хора.
Но стига съм бръщолевила, ами да израствам, че няма за кога.


Тагове:   израстване,


Гласувай:
12



1. jelezov - Текстът е верен "поглед&q...
22.12.2014 12:35
Текстът е верен "поглед" върху следствия, истинските причини на които остават скрити и неясни.
цитирай
2. vania23 - Истинските причини...
22.12.2014 14:10
Стрес, с който не можем да се справим. Липса на устойчиви ценности и идеали. Неясно желание за промяна. Страх и самота. Масово промиване на мозъци. Бягство.
Оставам с впечатлението, че знаете причините. Ще се радвам да ги споделите.
Може пък вашите причини да са много по-добри от моите :)
цитирай
3. vesever - Ваня, здравей :) Сладурана си ти. ...
03.04.2015 21:49
Ваня, здравей :)
Сладурана си ти.
Ами, времето е наше, дай да израстваме, какво ни остава, щом всички натам са се втурнали :)))
Шегувам се. Аз смятам, че истината не е в израстването, а в спомнянето. Всичко онова, което сме загубили, именно, забатачили...имаме съкровища, добре заровени и скрити, трябва да ги изровим и да се върнем там, откъдето сме тръгнали.
И аз познавам духовно 'израснали' хора и са ми леко смешни...но всеки си прави изборът. Аз не ща да израствам, канят ме редовно на духовни семинари и йоги, бягам като дявол от тамян. Нали съм си индивидуалист, слушам сърцето си. Падам ли, ставам ли, само сърцето си имам да ме води.
Прегръдки
Веси
цитирай
4. vania23 - Чудесно е,
04.04.2015 09:41
че сърцето ти знае :)
цитирай
5. vesever - Дааа. . . винаги е знаело, откакто ...
04.04.2015 12:48
Дааа...винаги е знаело, откакто бях малко момиче, откакто се помня, но.....точно сърцето ми и страда, като усеща разминаването с "околния" свят, и не знам как да се освободя от това страдание, има моменти, в което е много тежко. И освен човек да запази своя свят, своята душа, и да стане малко или много отшелник, от цялата грозна картина на света...какво друго ни остава, не знам.
Е, най-разумното би било да потърсим сродни души, но...аз честно казано съм уморена вече и нещо нямам много вяра, че е възможно да се открият такива души...
Пък знае ли човек, винаги може да се получи някоя приятна изненада...освен да се надяваме, нали надеждата последна умирала.....
цитирай
6. vania23 - Трудна работа :)
04.04.2015 15:06
Но пък как го е казал човека..."искайте само това, на което можете да платите цената". Формулираш цел, определяш цената, споглеждаш се за авторесурси и...:)
цитирай
7. vesever - така, така, но. . . понякога. . . ц...
09.04.2015 09:58
така, така, но...понякога...цената е непревдидима, стават много изненади, човек си мисли и планува едно, то излиза съвсем друго....може би и най-вече, защото не всичко зависи от нас и нашите авторесурси, обикновено има все и някви външни фактори, които се намесват в живота ни...колкото и да не ми се иска да го призная, защото винаги съм за това сама да си бъда цар и господар, но...има все пак някакви външни сили, които често действат по необясним начин и ни объркват плановете. но аз съм на максимата: да правим каквото трябва, пък да става каквото ще. то какво друго му остава на човек, ...
цитирай
8. vania23 - Съгласна.
10.04.2015 08:08
За съжаление никога нямаме пълен контрол - доста неприятно. Няма сигурност. То ако имаше..., ама няма.
цитирай
9. vesever - Даааа, таман написах в другия ти ...
12.04.2015 21:16
Даааа, таман написах в другия ти пост коментар за контрола. Ами аз много искам да контрлорлирам своя собствен живот и да сбъдвам мечтите и "плановете" си...но не знам, понякога не се получава както ми се иска, накрая вдигам ръце и ...каквото ще да става, наистина.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 1052226
Постинги: 333
Коментари: 3501
Гласове: 12832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031