Току-що закусих в офиса, чакам колегите да дойдат, понеже аз карам сина на училище в 7,45 ч. и идвам по-рано. Днес не очаквам нищо по-различно от останалите еднообразни дни освен някоя гадост, срещу което няма имунитет. Въобще не смея да се отпусна, зарадвам, камо ли да се веселя. Пропея ли нещичко с китарата или клавира, на другия ден ми се случва нещо ужасно. Как човек да не стане суеверен?!

Искрено се радвам за всички вас и едновременно се разстройвам, да не кажа просълзявам, понеже да си весел и щастлив в България е лудост. Може и да не ми вярваш, но поне аз не съм чул по подобен начин някой да се весели и това е трагедията на една умираща нация. Какви ти купони, какви ти костюми, Боже! Много ми е тъжно, понеже и аз бих искал да се поразвеселим, но идея си нямаш т.н. ни "сънародници" колко са променени: потиснати, мрачни и унижени. По тв дават скалъпени „репортажи“ от някакви „тържества”, но оставам с усещането, че вечеринката е пре-нагласена, изкуствена и не дотам естествена и искрена; нещо като позьорство – вижте ни колко ни е весело. Да, но всъщност не е, дори и за участниците . Не искам да ти развалям положителния светоглед; чудесно е, че успявате да се съхраните, веселейки се! При нас и около нас това е недопустимо. Не може да си весел, след като държавата те унизява и ограбва по всякакъв начин, управлявана от недъгави, неуки , злобни и алчни нищожества. Не търся извинение в другите или в държавата за някакъв личен неуспех, понеже не мога да кажа, че навръх 50 г. съм се провалил, но налаганото от обществото ежедневие не дава повод за нормалност, оптимизъм и най-малкото за веселие. Говорили сме за псевдо-образованието - та нали поради това огромен % от младите учат навън и въобще нямат идея да се завръщат. Няма да ти описвам гибелта на здравното обслужване - не останаха читави лекари и мрем като мухи. Кметовете и цялата пасмина около тях крадат като на световно - разбити и непочистени улици, наводнения, причинени от масовата сеч на циганите, неосъдени за кражбите си от горските масиви пак поради кметските дивотии. Нито пада повече дъжд, нито времето кой знае колко е наводнено, дори напротив: до вчерашните валежи не беше падала капка повече от месец, ама пак в доста градове кварталите потънаха. Всъщност, всеки един човек има нужда точно от изброеното: да може да се движи из нормална градска среда; да изучи децата си, да се лекува при нужда; да има работа, заплатена еквивалентно на издръжката за живот. Точно това е отнето от българина, пре-разпределено от и към шепа идиоти, същите, които непрекъснато настройват хората един срещу друг, за да могат да тънат в блажено безверие. Натикаха този интернет и разни ти ми "социални" мрежи, които, естествено не свързват, а отделят хората, понеже липсва живия контакт, както е при вас. И след всичко това какви купони, какви костюми, моля ти се! Безкрайно съжалявам, че живея и работя тук, въпреки приличния ни доход и че не сме лишени от нищо жизненоважно. Едва ли някога нещо ще се промени освен към по-зле: българи - малцинство, бате Сали - президент, и нов ромско-турски халифат. Кое да ми дава настроение и позитивизъм?

Както и да е. Извинявам се за поредната си негативна изповед и благодаря за разбирането! Радвайте се, радвайте ни с добри новини. Все пак надеждата умирала последна. Ако я има въобще.

 
 

 

Горе главата,Приятел,останал в България!
Горе главата,ВАНИА!
Такива прекрасни чудеса предстоят за Българите и за целия свят чрез Българите,че и най-богатата ви фантазия е бедна да си представи какво иде скоро!
Затова ви каним да дойдете в нашия блог http://bezistena.blog.bg/,и поемете по пътя на просвещението.
Поканете и приятелите си в България и забягналите не от добро и по собствено желание в чужбина.
Бъдете благословени!

Аз не съм автор на това писмо. Публикувах го, защото писмото е искрено, актуално и отразява нагласата на болшинството от хората, останали тук /и със съгласието на автора му/. Доста често чувам подобни изказвания, те са постоянен фон на живота в България.
Моето лично мнение е, че след като си направил избора да останеш, то трябва да приемеш последиците от избора си. От мрънкане полза няма.

Здравей,vania23 !
Щом си вече влезнала веднъж в блога ни,ти си направила вече избора си да работиш за България-избор,от който връщане назад няма,както няма и излизане от блога ни и Любородната кауза на екипа ни,която кауза е нашо общо призвание и задължение!

........

Този текст като изповед е значим със своята типичност. Той изразява идеологията (цинностната система) на т. нар. ОФИСЕН ПЛАНКТОН.

Офисен планктон :)
О, времена! О, нрави! :)