Искреността често е неуместна в  ежедневието ни. Неуместна е не за друго, а защото перманентно живеем в лъжа – лъжа пред нас самите и пред другите.
Защо го правим?
Защото иначе не е прието.

Започнали сме от самото начало и няма как да спрем от средата или в края – лъжата е инертна и носи след себе си още лъжи – пред себе си и пред другите.

Разбира се, жалко е, защото се разминаваме с всичко стойностно по този начин.

Портивореча си, но и все пак можем да бъдем искрени /или поне би трябвало да можем/, и никога не е късно да започнем да го правим, стига да можем да платим разнообразната цена за това, ако ни стиска и ако наистина сме решили, че си заслужава.

Възможно е да започнем обаче да сме полвинчато искрени – само до размера на цената, която все пак сме готови да платим.

Разбира се, може да се заблудим, че сме станали напълно искрени. Животът ни се превръща в шахматна дъска – белите квадратчета са истините, черните - лъжите и  често си остава до края такъв.

Хубаво е поне да си дадем сметка за това. Така няма да сме толкова критични към другите и към техните лъжи, защото ще сме наясно, че и ние не сме цвете за мирисане. Кой колкото и докъдето - човещина е, все пак. А има и "субективност", че има и  днес - лъжа, утре - истина. Не можеш им хвана спатиите - нито ти, нито другите. Пък и винаги съществува удобния въпрос, който можем да оставим удобно без отговор - има ли въобще истина и ако я има, тя не е ли толкова субективна, че умножена по броя на човеците, да губи напълно всякаква тежест и значение?

Най-удобно е да обвиним обществото, което е така устроено, че изисква лъжи и често доброто ни възпитание ни задължава да излъжем. Замисляли ли сте се колко малко хората говорят /ние говорим/ това, което наистина ни интересува и вълнува и казваме истинските си мисли, и колко често се плъзгаме като умели сърфисти по гребена на вълната на нещата, и на практика говорим  добре или красиво, или ако не можем нито едното, нито другото - говорим просто празни приказки.
Така е прието и ние искаме да сме сред приетите.
Светът се превръща в театрална сцена, а ние в актьори - някои с дарба, други - ужасно посредствени. За ролите някои получават награди, други биват освиркани. В този театър зрителите също са актьори в ролята на зрители.
 

Ако бяхме винаги и всички искрени..., дали щеше да е по-добър света? Честно казано, не знам. Не знам и дали е възможно, както и не знам дали хора, които не са искрени заслужават нечия искреност.
Можем обаче да направим мислите си такива, че да не ни е неудобно да ги споделяме. Това ще увеличи шансовете ни за искреност, но за съжаление, отново се сетих за възможна уловка - възможно е да не сме ги променили искрено, което отново ще ни завърти в стария кръг на неискреност.

Светът е стъпил на основа от лъжа. В него с примирена усмивка се твърди, че ако една лъжа се повтори сто пъти, тя става истина и в него е в реда на нещата, една пълна и абсурдна измислица за сътворението му, да продължава напук на всякакъв разум, да се приема за възможна. Всяка илюзия е на по-голяма почит от истината. Наистина неуместна е самата идея за истина. 

искреността този съвременен лукс...

опитах се поне да е искрен :)
Не мисля, че е съвременен лукс. Човекът в основни линии е същия като преди векове, сега просто нещата стават по-контрастни или не - не знам.

успяла..:)
не е същият човек...сега е друг...лош , агресивен и копиращ...

но няма как да съм сигурна. За миналите хора мога да съдя само по книгите, а те може да не отразяват нещата истинно. Сещам се за лоши хора от миналото, за които съм чела - няма смисъл да ги изреждам. Бих била сигурна, ако можех да живея хилядолетия като наблюдател, което няма как да стане :)
Може и да си прав. Ако приемем, че по-сложната среда ражда по-големи трудности при приспособяването, а от там - на хората се налага да правят по-големи компромиси с морала си.
Често най-искреният отговор е "не знам" :)

са истинския свят , написан от необходимоста за по приемливо битие...хилядолетия ,като наблюдател...самотно и скучно е:). по сложната среда е може би онази която те кара да се развиваш от пещерният човек до днес, без да правиш компромиси с нищо освен еволюцията..
често не знам е най искреното невежество...;)

"не знам", когато не съм сигурна в нещо :) Много съм недоверчива към това, което чета, защото може да не е вярно. "Знам" звучи много самоуверено на фона на всичките грешни теории, които е измисляло човечеството и им е вярвало до момента, в който не се ги заменили с други теории, които са решили, че са по-верни.
Много обичам да чета, но не приемам за чиста монета прочетеното. Например, сега чета една автобиография на прочут човек. Интересно е, но не спирам да се чудя - не е ли напудрил нещата? Не ги ли е направил приемливи за теорията, която е създал? Няма как да го знам. Поради това, че се отнасям с подозрение към теорията му, въпреки че я знам, казвам, че не знам, защото, ако кажа, че знам, означава да поема солидарна отговорност за неговата евентуална лъжа :) Въобще... Не бих искала книгите да правят по-приемлив света, бих искала да разказват истината за него.
Има едни филм - "Землянина". Там героят живееше хилядолетия. Да, беше самотно, но не скучно.

сократ?

Искреността е етична категория. И както повечето етични категории е дихотомна. Нейна противоположност е лицемерието.
"Много съм недоверчива към това, което чета, защото може да не е вярно."
Това съждение може да означава две неща: или авторката му е подчертано скептичен тип, което, общо взето, е положително качество, или говори за определен дефицит на историософски познания. Тук по вероятен е вторият вариант.
Какво не знае авторката на постинга?
Тя не знае, че моралът и нравствеността, като предмет на науката етика, са исторически развиващ се феномен. Известно е, че в своето прогресивно развитие човечеството преминава през три формации: първобитно общинна, икономическа и комунистическа, в която човечеството скоро трябва да прескочи или иначе ще се самоунищожи. Предполага се, че през първата формация хората са били по-искрени, доколкото тя се сравнява с детската възраст на човечеството и в митологията на много народи е останала като "златен век". В икономическата формация, в която все още пребивава човечеството, господства лицемерието, което има своето обяснение. Комунистическата формация ще се отличава от предходната история и с това, че искреността в отношенията между човеците ще стане норма.

От древна Гърция. Няма причина този факт да е манипулиран. Но едно е да знаеш конкретен факт, а друго е да се довериш на Библията и нейната история за създаването на света, примерно.
Векове хората са твърдели, че "знаят" как е създаден света, знаейки една измислица. Това може също да се определи като знание, но знание ли е една лъжа? Всъщност, човек може да е сигурен само в истинността на фактите, за които чете /не винаги/, но не и в тяхната интерпретация.
Или твоят въпрос е свързан с неговата прочута фраза - "аз знам, че нищо не знам."?

Да, малко ми е неудобно да си го призная, но и на мен ми беше известно :), че човечеството преминава през различни формации в хода на своето развитие - логично е морала да се променя през различните формации, иначе хората няма да издържат на промените. Няма и как да забравя яркия спомен от своите ученически години, в които по редица хуманитарни учебни дисциплини учехме, че най-хубавото тепърва предстои, когато зрелият социализъм ще премине най-сетне в комунизъм.
Но това не само, че не стана /поредната лъжа?, която аз съм мислела, че е истина, която ЗНАМ/, но и комунизмът беше публично оплют и отречен, обявен за невъзможен. Тук си признавам, че много ми се иска Вие да сте прав и комунизмът да има шанс някога да се сбъдне. Според Вас, има ли реални шансове за това, и ако да, то кога?
Всъщност, ето че стигнах до истинската причина за моето недоверие. Тя е страха от поредната манипулация на общественото /в частност - на моето/ съзнание. Когато си разбрал, че целенасочено се опитват да те манипулират, ти вече се отнасяш с недоверие към всичко. А възможно ли е да не се опитват да ни манипулират, а аз да живея в постоянен страх от нещо, което го няма? Такива въпроси си задавам - доста са противоречиви.

обяснението, че лъжата в наши дни се дължи само или предимно на икономически причини и хората са били искрени, когато е нямало насрещни престации в стоки или пари, както е било при първобитните и както ще бъде - /евентуално, а дано, ама надали, при комунизма/, лимитира лъжата само в сферата на икономическите взаимоотношения. Тя обаче съществува във всички взаимоотношения - включително и в най-сантименталните.
Можем да кажем, като обяснение, че търговия в отношенията има, защото тя се пренася във всичко, не само в икономиката - нещо като зараза. И ако изчезнат стоково-материалните и парични взаимоотношения, ще изчезне и сметкаджийството в любовта.
Хъм?
Не, не мисля, хората съвсем не лъжат само по икономически причини. Те лъжат за всичко...., от което биха имали някаква изгода. Да, лъжите доста ще намалеят, но няма да изчезнат.

е от карнобат :)))
в същност няма данни за него освен в диалозите н аплатон.
да, това беше намигане към отговор на коментара ти...аз знам , че нищо не знам...:))
в същност ако приемше , библейското начало на битието, това пак е знание. субективно но е...макар ,че дори и те не знаят какво в същност беше началото. има друго преди словото..:))
ако съдим по единият от идолите на бейкън, дори и онова което четеш не може да се приема като истина...:) а интерпритацият, драга моя е само опит да си сверим вътрешния часовник с обективността...маструбативно, нали?
:)

За това, че е пълно с неистини, приети за истини. Аз не мога да приема, че знанието на една лъжа, е знание. Тя дори не е субективна, а е целенасочено изкривяване на реалността, с цел постигане на някаква изгода - каквото за мен поне, представлява религията. След като хората са могли да си въобразяват векове наред, че лъжа е истина, то... за каква истина въобще може да говорим в свят, който позволява това.
Значи Сократ може и да е от Карнобат? :) Защо не? Ако бяхме по-кресливи от гърците, щяхме да си го присвоим.
По ми харесва да го нарека - опит за доставяне на наслада :), вглеждайки се навътре. Ама, че превзето прозвуча :) Е,хубаво, твоето да е - има ли значение какъв етикет му слагаме.
Но и ми се иска нещата да се сложат веднъж за винаги правилно на местата им. Ще стане скучно? Възможно е, но мисля, че веднага ще намерим заместители - така сме устроени - не можем да стоим спокойно на задниците си :)

Религията е доста интересна материя...

сподели.

теодецеите, да речем...

При теб излишни приказки обаче хич няма:) Да си ги търся сама теодецеите и да си отговарям, ако искам. Тъй, ами :)

те са безплодни...май не заслужават внимание :)))

Нямам нищо против всяка форма на себеизразяване. Хората са свободни да го правят. Проблемът се появява, когато нещата си сменят местата: това, което трябва да е водеща линия на една култура се изтласква в периферията и това което е било в периферията, става център. Тази подмяна се прави под егидата на политическа философия, каквато е либерализма. Понеже всичко е разрешено, ние християните сме прекалено неудобни на този политически ред. Ние твърдим, че има една истина и дори сме готови да умрем за нея. Но всички останали също имат правото да претендират за своя истина. Понеже е ясно, че не може да има много истини, ние просто трябва да се откажем от идеята за истина. Това вече е страшно. На мен ми се отказва правото да вярвам в една непоклатима истина и това право ще започне все-повече да ми се отнема в бъдеще. Може би в някакъв момент то ще започне да ми се отнема с огън и меч.
Поздрав Дора

Фанатизмът се появявал там, където вярата била слаба.
Това с многото истини не ми звучи читаво. Истината би трябвало да е една - останалото са интерпретации.
Разбирам обаче нуждата на човек от религия. Религията е опора.