Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2012 11:16 - Добрият е щастлив
Автор: vania23 Категория: Други   
Прочетен: 10516 Коментари: 46 Гласове:
15

Последна промяна: 25.08.2012 13:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Естественото състояние на човека е добротата.
Разните му там лошотии се появят, когато се е вкарал във филми, които не са негови - дали от погрешно приспособяване, дали от желание да се хареса на всяка цена, дали от грешни интерпретации на себе си в рамките на света - най-често от всичко това и още неща. Знаете колко трудно е да намериш мястото си в света и колко грешки можеш да допуснеш, докато го търсиш.
Но зле ли си, не си ти. Не мисля, че някой може да е лош и да е щастлив. Тогава той върви против себе си. Мисля, че лошият задължително е нещастен и нещастния много често е лош.
Но хората се раждаме добри всичките и за да бъдем щастливи, трябва да останем такива.

Знам, че звуча наивистично и знам, че съдя основно по себе си.



Тагове:   щастие,   добро,


Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Уви, грешиш :(
25.08.2012 11:41
''Мисля, че лошият задължително е нещастен и нещастния много често е лош.''
Напоследък традициите не са в този дух ''Но хората се раждаме добри всичките и за да бъдем щастливи, трябва да останем такива."

Огледай се (дори само блогово!). Може и да размислиш

цитирай
2. vania23 - Театърът е често срещано решение. Скрива нещастието понякога от самия теб.
25.08.2012 12:07
По-скоро нещастните преобладават. Все пак, мисля, че не съм писала за блога :)
Защо така анонимно? :)
цитирай
3. gocho52 - "Аз съм добър човек..."
11.09.2012 12:17
С тази мисъл се приспивам.
цитирай
4. vania23 - Трябва и аз да опитам.
11.09.2012 13:42
:)
цитирай
5. анонимен - Тук
13.09.2012 18:40
Погледни небето.
Има две явления - небето и облака.
Облакът идва и си отива.
Небето никога не идва и никога не си отива.
Облакът понякога е тук, понякога го няма -
той е временно явление, моментно.
Небето винаги е тук -то е извън времето, то е вечно.
Облаците не могат да го развалят,
дори и буреносните облаци не могат да го развалят.
Не съществува възможност, да го развалят.
Неговата чистота е абсолютна,
неговата чистота е недосегаема.
Неговата чистота винаги е девствена - не можеш да я оскверниш.
Облаците може да идват и да си отиват, и са идвали и са си отивали,
но небето е така чисто, както винаги е било, в него не остава и следа.
И така, в съществуването има две неща:
нещо подобно на облаците и нещо подобно на небето.
Твоите действия са като облаците - те идват и си отиват.
Ти? Ти си като небето: никога не идваш и не си отиваш.
Раждането ти, смъртта ти, са като облаците - те настъпват.
Ти? Ти никога не настъпваш; ти винаги си тук.
Нещата се случват точно както облаците се случват в небето.
Ти си безмълвен наблюдател на цялата игра на облаците.
Понякога са бели и красиви,
а понякога са мрачни, тъмни и много грозни;
понякога са дъждовни, понякога са празни.
Понякога са голям дар за земята, понякога са напаст.
Понякога причиняват потоп и разрушения,
а понякога носят живот, повече зеленина и по-богата реколта.
Обаче небето остава едно и също през цялото време - добро или лошо, божествено или адско, облаците не могат да го развалят.
Действията са облаците, постъпките са облаци: съществото е като небето.
Гледаш облаците, фокусираш се върху облаците, забравил си небето.
След това в един момент си спомняш за небето.
Разфокусиращ се от облака и се фокусираш върху небето -
тогава облаците губят своето значение.
Тогава си в абсолютно различно измерение.
Единствено една промяна на фокуса на вниманието - и светът е различен.

цитирай
6. анонимен - Тук
13.09.2012 18:41
Когато наблюдаваш поведението на някой човек,
си фокусиран върху облаците.
Когато наблюдаваш най-вътрешния пласт на неговото същество,
наблюдаваш неговото небе.
Ако наблюдаваш най-вътрешната чистота,
никога няма да забележиш нещо лошо,
тогава цялото съществуване е свещено.
Дори светият човек е предразположен да направи много грешки,
когато става дума за неговите действия.
Ако наблюдаваш действията,
можещ да откриеш много погрешни действия -
тогава дори великите светци може да изглеждат като грешници.
За Исус са написани много книги.
Той е предмет на хиляди изследвания;
много от тях имат за цел да го прославят и да докажат,
че е единственият син на Бога.
Разбира се. могат да го докажат.
Редица други се стремят да докажат,
че е само един душевно разстроен човек и нищо друго -
и те могат да докажат своята теза.
А имат предвид един и същи човек.
Какво става? По какъв начин се справят?
Справят се добре. Едната група продължава да избира белите облаци;
другата група има предвид тъмните облаци - и двата вида съществуват,
защото нито едно действие не може да е само бяло или само черно.
За да бъде, трябва да е и двете.
Каквото и да правиш, ще породи известно добро в света,
ще породи и известно зло в света - каквото и да правиш.
Самият избор за това, че правиш нещо -
редица неща ще са добри, много други ще са лоши вследствие на това.
Мислиш за дадена постъпка: отиваш и даваш пари на просяка -
направил си добро; но просякът си купува отрова и се самоубива.
Твоето намерение беше добро, но крайният резултат е плачевен.
Помагаш на тежко болния, грижиш се за него - откарваш го в болница.
Той оздравява, добре, а след това извършва убийство.
Без твоята помощ на света щеше да има едно убийство по-малко.
Намерението ти беше добро, но крайният резултат не е добър.
И тъй, дали да се съди по намерението или по крайния резултат
А кой знае за твоето намерение?
цитирай
7. анонимен - Тук
13.09.2012 18:43
Ако наблюдаваш действията, тогава зависи от тебе.
Можеш да избереш добрите, можеш да избереш лошите.
А в тоталната реалност всеки акт предизвиква нещо добро и нещо лошо. Всъщност - това е моето разбиране -
каквото и да извършиш, доброто и злото в него винаги са в еднакви пропорции.
Защото доброто и злото са двете страни на една и съща монета.
Можеш да направиш добро, но задължително ще стане и нещо лошо,
Можеш да извършиш зло, но ще последва и доброто,
защото къде ще отиде другият аспект?
Монетата съществува едновременно и с двете си страни
и едната й страна не може да съществува самостоятелно.
Затова грешниците понякога са полезни, а светците причиняват вреда.
Светците и грешниците са в една лодка!
Когато разбереш това, тогава става възможна промяната;
след това не гледаш действията.
Ако съотношението е едно и също,
независимо дали правиш добро или лошо,
тогава от такава позиция ще съдиш човека по неговите действия?
В такъв случай промени ударението.
В такъв случай се насочи към - небето.
Вътрешното същество е толкова съвършено,
че действията ти може да са като на грешник,
но нищо не е отнето.
Действията ти може да са и като на светец,
но нищо не е прибавено към тебе. Оставаш същия.
Нищо не може да се добави към човека
и нищо не може да се отнеме от човека -
неговото вътрешно съвършенство е неизменно.
В една от будистките сутри, вайпулия сутра, се твърди,
че в океана има два големи скъпоценни камъка
и те го предпазват от увеличение и намаление:
никога не намалява и никога не се увеличава - остава си един и същ.
Така е и с вътрешната сърцевина на човека.
Така е и с вътрешната сърцевина на съществуването.
Увеличението и намалението е на повърхността, не е в центъра.
Никакво познание не може да те направи по-добър, отколкото вече си.
Към тебе не може да се добави нищо. Чистотата ти е безкрайна.
цитирай
8. vania23 - Добре
13.09.2012 20:11
Какъв е смисъла от раждане и смърт, подобни на облаци и хиляди /какво ти хиляди!/ действия между тях, които никой няма да помни, също като облаци, след като моята същност е безкрайна, прекрасна и чиста като вечното небе? Защо ми е познание, след като аз винаги съм знаела, знам и ще знам всичко?
Защо е нужна цялата тази суетня, позната ни като живот?
След като нищо не може да ми бъде отнето и нищо в мен не може да се допълни, то тогава какъв е въобще смисъла?
Съвършенството съществува, едва ли не независимо от нас и винаги ще съществува. Не, ние поначало сме съвършени. За какво живеем - да тестваме съвършенството и извечното равновесие?
Та какъв е смисъла, според теб?
П.П. Двойствеността на нещата ми е известна отпреди година и нещо.
цитирай
9. анонимен - Тук
13.09.2012 20:49
А защо задавате този въпрос?
Защо искате да ви кажа какви са смисълът и целта на живота?
Какво имаме предвид под думата живот?
Самото живеене не е ли негова цел, негов смисъл?
Защо искаме нещо повече?
Трудностите ни се дължат на това, че тъй като животът ни е празен,
ние се стараем да открием някаква цел и се стремим към нея.
Такава цел в живота не може да бъде нищо друго
освен продукт на интелек­та, продукт, който няма нищо общо с действителното.
Когато кажете, че целта на живота е да бъдете щастливи,
че целта на живота е да намерите Свобода,
без съмнение, това желание да намерите Свобода е бягство от живота
и вашата свобода е просто нещо познато.
Действителното може да бъде разбрано само в живота,
а не като бягаме от него.
Животът е взаимоотношения, действие на взаимоотношения.
Когато не разбираме значението на взаимоотношенията,
или когато взаимоотношенията са объркани, тогава търсим нещо по-значително.
Ако започнем да разбираме действията,
които нашите взаимоотношения с хората, собствеността, вярата и идеите представляват, тогава ще установим, че те носят своя собствена награда.
Не е необходимо да търсите. То е същото като да търсите любов.
Любовта не може да бъде култивирана.
Ще намерите любовта само във взаимоотношенията, не извън тях,
а тъй като ни липсва любов, искаме да намерим цел в живота.
Там където има Любов, която е своята собствена вечност,
не търсим Свобода, защо­то Любовта е Свобода.
За да намерим смисъла на живота,
трябва да ми­нем през врата, която води към нас.
Съзнателно или несъзнателно избягваме да видим нещата такива,
каквито са сами по себе си и искаме
"Свободата" да ни отвори някаква външна врата.
Животът на повечето хора е движен
от желание и страх.
Желанието е нуждата да добавиш нещо
към себе си, за да бъдеш още повече себе си.
Страхът е страх да не загубиш нещо и така
да бъдеш накърнен и непълен.
Тези две стремления скриват факта,
че Битието не може да се даде или отнеме.
Битието с цялата си пълнота е вече във нас,
Сега.
цитирай
10. vania23 - :)
13.09.2012 20:56
Ок, да, всичко сигурно е точно така, както го казвате, но защо са тези действия на взаимоотношения, след като те в крайна сметка се явяват просто незначителни облаци в съвършеното ни небе? :)
Нали не ми се сърдите? Говорите като човек, който знае, а искате и на мен да кажете. Ама за да ви повярвам, трябва да ви разпитам.
Да, от интелекта идват тези въпроси и той сигурно е облак, ама го има Сега и Тук и пита :)
Просто да живея, казвате - сигурно това е мъдростта.
Но въпросите ми са неизбежни - трябва да знам. Защо нещо съвършено мисли убедено, че не е съвършено...То би трябвало да си е щастливо и толкова.
Казвате, че "Никакво познание не може да те направи по-добър, отколкото вече си",
а после "За да намерим смисъла на живота,
трябва да ми­нем през врата, която води към нас.".
Та това нима не е най-голямото познание? И защо, след като сме прекрасни като небето, ние не сме наясно със себе си и се лутаме пред вратата, а не минаваме през нея?
Ех, веднъж да ми дойде мъдрец в блога на крака и аз да го изпусна :)
Шегувам се. Просто хората почти никога не живеем така, както вие казвате - поради причини изредени и от вас. Самоизгонили сме се от Рая и не можем пак да влезем в него.
цитирай
11. анонимен - Тук
16.09.2012 17:21
Простете ми забавянето.
Въпросите, който задавате са наистина неизбежни,
за това и не бива да бягаме от тях.
Умът ("интелекта") непрестанно търси не само храна
за мисълта, но и храна за своята индентичност,
за своето себеусещане. Така се появява себичността
и тя постоянно се самовъзпроизвежда.
Повечето хора прекарват целия си живот
затворени в клетката на собствените си мисли.
Те никога не се измъкват от тясната,
умотворна, персонализирана представа за себе си.
Във вас, както във всички хора съществува
измерение на съзнанието, което е много
по - дълбоко от мисълта. То е самата ваша
същност. Можем да го наречем присъствие,
осъзнаване, непредубедено съзнание. Според
древните учения, това е Христос във вас,
или вашата природа на Буда.
Мъдростта не е продукт на мисълта.
Дълбокото познание , което тя представлява,
възниква от простия акт да отдадеш
на някого или нещо пълното си внимание.
Вниманието е първичен интелект, чисто съзнание.
То премахва бариерите, създадени от понятийното мислене,
и с това настъпва осъзнаването,
че нищо не съществува отделно и само по себе си.
Свързва възприемащия и възприемането
в единно поле на осъзнаване.
Лекува разединението.
Всяко човешко същество е научено да мисли
и да се държи по определен начин - това е както
генетично обусловено, така и придобито
от опита в детството и културната среда.
Хората не са това, само изглеждат такива.
Когато съдите или определяте някого,
обърквате истинската му същност
с шаблоните на предубедения ум.
Това само по себе си е дълбоко вкоренен
и несъзнаван шаблон. Придавате на другите
понятийна идентичност и тя става затвор
не само за тях, но и за вас.
Във взаимоотношенията си или искате нещо от
другия, или се страхувате от нещо в другия.
Онова,което искате е може би удоволствие, или
материално благополучие, признание, похвала или
внимание, или укрепване на представата ви
за себе си посредством сравнение, уверявайки се,
че имате, знаете или сте повече от другите.
Страхувате се да не се окаже обратното
цитирай
12. анонимен - Тук
16.09.2012 17:24
и това по някакъв начин да накърни самочуствието ви.
Но когато поставите настоящият момент в центъра
на вниманието си - вместо да го използвате
като средство за постигането на някаква цел,
вие надмогвате себичността и несъзнателния
непреодолим стремеж да използвате хората
като средство (а целта е да се самоутвърдите
за сметка на другите). Щом отдадете цялото си
внимание на човека, с когото общувате,
вие изключвате от връзката миналото
и бъдещето, освен за практически нужди.
Когато присъствате изцяло с всеки, с когото
се срещате, вие се отказвате от понятийната
идентичност, която сте изградили за него -
вашето тълкуване за това кой е другият човек
и какво е правил в миналото - и сте в състояние
да общувате без себичните желания и страхове.
Ключът е вниманието, което представлява
състояние на буден покой.
Колко прекрасно е да превъзмогнеш желанията
и страховете във взаимоотношенията си!
Любовта нищо не иска и от нищо
не се страхува.
Ако миналото на другия беше ваше минало,
ако неговата болка беше ваша болка,
ако неговото ниво на съзнание беше ваше, щяхте
да мислите и да действате точно като него.
Когато осъзнаете това, идват прошката,
състраданието, покоят.
Себичността не обича да чува това, защото, ако и бъде
отнета възможността да противостои,
да играе ролята на праведния,
ще загуби силата си.

цитирай
13. анонимен - Тук
16.09.2012 17:32
"Самоизгонили сме се от Рая и не можем пак да влезем в него. "

Раят не е плодородна градина,
която може да се купи, или продаде.
Раят е състояние на битието,
и е достижимо в равна степен и на Земята
и във всеки ъгъл на безграничната Вселена.
И адът не е яростна пещ,
която може да се избегне с ревностно молене
и изгаряне на благовония.
Адът е състояние на сърцето,
и е така където и да идеш по Земята,
или в тази неотбелязана на картата Необятност.
Напразно ще бъде търсенето на рая,
напразно бягството от ада,
докато Човека собствената му сянка го държи.
Защото и раят и адът са състояние на Двойнствеността.
Докато не стане Човекът единен в съзнанието, сърцето и тялото си,
докато не се сбогува със сянката си,
дотогава ще стои с единия крак в рая, а с другия - в ада.
Но това си е ад.
Да, истински ад е да имаш крила от светлина
и крака от олово,
надеждата да те устремява нагоре,
но надолу да те тегли отчаянието,
безстрашието на вярата да разтваря крилете ти,
а страха на съмнението да ги свива.
Не може да бъде раят рай, ако за някого си е безпросветен ад.
И адът не може да бъде ад, ако за някого е рай.
Раят и адът не са състояния, които вечно се борят едно с друго,
а късове от дълъг път към свободата от тях двете.
цитирай
14. vania23 - Интересни неща
16.09.2012 21:44
сте написали. Но те заслужават много по-задълбочен прочит. При време ще им обърна внимание и ако иа нещо неясно - ще питам :)
цитирай
15. vania23 - Колко много думи
17.09.2012 10:44
и нито намек за отговор на въпросите ми горе.
Бъдете здрав и предполагам, постигайте вниманието към настоящия миг.
Относно скромната ми персона..., аз не мога ей така да загърбя мисълта си и да се отдам на вниманието към настоящия миг. Всичките останали неща си съществуват и няма как да им кажа, че понеже ме вкарват в грешен филм, трябва да си обират крушите.
цитирай
16. анонимен - Тук
17.09.2012 12:50
Простете ми, многословието.
Съжалявам, че не отговарям на въпросите ви,
според вашите очаквания.
Човек страда не от това, което действително се случва,
а от своето отношение към случващото се.
Много неща в живота имат значение,
но само едно е абсолютно важно.
Важно е дали успявате или се проваляте в очите на света.
Важно е дали сте здрави или не, дали сте образовани или не.
Важно е дали сте богати или бедни - това несъмнено прави
живота ви различен. Да, всички тези неща имат
значение в относителен смисъл, но те нямат
абсолютно значение.
Има нещо, което е по-важно от всички тези неща
и което е насочено към вашата същност
отвъд мимолетното лично себеусещане.
Ще намерите отговорите не като преподреждате
обстоятелствата в живота си, а като
осъзнаете кой сте на най-дълбоко равнище.
Благодаря за гостоприемството и удоволствието
от общуването с вас.
цитирай
17. vania23 - :)
17.09.2012 14:21
Моля. Удоволствието беше взаимно :)

цитирай
18. pumona - ех, ще се върна
20.09.2012 20:50
:)
цитирай
19. vania23 - Сладурана
20.09.2012 21:11
добре :)
цитирай
20. pumona - и мъдрецът ще се върне,
21.09.2012 21:15
защото има отношение към случващото се в теб. :) и не само с теб :)
цитирай
21. esen - :)
21.09.2012 23:17
https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-snc6/c0.0.403.403/p403x403/264164_278456825589414_1959298061_n.jpg
цитирай
22. анонимен - Тук
11.10.2012 13:53
От паметта към без-паметството ще ти трябва "осъзнатост едно."
Трябва да станеш по-внимателен за мислите си, за сънищата,
спомените, които те заобикалят.
По-голяма част от вниманието трябва да се фокусира върху мислите.
Мислите са обекти и ти трябва да ги осъзнаеш.
Това е първото осъзнаване, "осъзнатост едно".
Не избирай. Каквато и да е мисълта ти, не я съди,
само наблюдавай как се движи.
Ако продължиш да наблюдаваш, един ден мислите ти
ще забавят ход, скоростта им ще намалее.
Появяват се междинни пространства - една мисъл си отива,
а на нейно място дълго време не се появява друга.
Идва момент, когато мислите изчезват за цели часове,
по пътя няма никакъв трафик.
Повечето от хората винаги живеят в пиковите часове.
Задръстени са от мисли, които се настъпват една друга.
Не се движат само в един коловоз, преплитат се много линии.
Ако имаш известна представа от шах, сигурно знаеш,
че на шахматиста е необходим петколовозен ум.
Налага му се да мисли най-малко за пет хода напред.
Ако не държи в ума си тези пет хода, не може да бъде добър играч.
От всяка посока върви мощно движение, винаги е пиков час, дори през нощта. Когато си заспал умът ти продължава да работи.
Работи по 24 часа без почивка, без да иска отпуск.
Дори Бог се уморил на шестия ден и му се наложило да почива в неделя.
Умът все работи - 70, 80 години.
Това е лудост. Без покой...
Осъзнатост едно" представлява мост от памет към без-паметство.
При "осъзнатост едно" гледаш към обекта, към мисълта.
При "осъзнатост две" ставаш още по-внимателен -
наблюдаваш едновременно и обекта, и субекта.
Стрелата на съзнанието ти притежава двойно острие.
От една страна трябва да осъзнаеш мисълта,
а от друга, самия мислещ субект.
Някаква мисъл се движи в ума ти - например облакът на някакъв гняв.
Можеш да наблюдаваш облака и да изоставиш наблюдателя -
това е "осъзнатост едно". Ако наблюдаваш облака и
същевременно постоянно помниш кой именно наблюдава -
- "аз наблюдавам" - това е "осъзнатост две".
цитирай
23. анонимен - Тук
11.10.2012 14:29
Ако ти се струва, прекалено сложно или невъзможно,
опитай да разпознаеш, макар и за миг,
мислите, които прекосяват ума ти, просто като
мисли, ако успееш да забележиш мисловно-
емоционалните си шаблони на реакция при
проявата им, значи това измерение, за което говоря,
се пробужда в теб като съзнание, в което
мислите и емоциите се случват - вечното
вътрешно пространство, в което се разгръща
съдържанието на живота ти.
Потокът на мисълта има огромна инерция,
която лесно може да те повлече със себе си.
Всяка мисъл се преструва на ужасно важна.
Тя иска изцяло да погълне вниманието ти.
Ето ти едно ново духовно упражнение:
не взимай мислите си прекалено насериозно.
цитирай
24. анонимен - Тук
11.10.2012 14:39

Мислите са объркващи.
Наслаждавам се на мисленето,
но когато искам да избягам
се извисявам като птица.
Мислите са като комари.
Аз политам надолу и ги изяждам.
цитирай
25. vania23 - Много ти благодаря!
11.10.2012 16:05
Мислех, че няма да ми отговориш, не предполагах, че ще го направиш тук :)
Сега ще чета много внимателно, много пъти, докато разбера напълно каквото ми казваш и ще се опитвам да се упражнявам. Ако възникнат въпроси, пак ще питам. По този начин дали ще мога да излекувам почти невъзможността си да заспя без приспивателно, която ме мъчи от доста месеци вече?
цитирай
26. анонимен - Тук
11.10.2012 17:24
Може би е необходимо пояснение,
най - вече спрямо първият коментар.
Ще се наложи да бъда многословен,
надявам се да не ти прозвучи отнесено.
Ще започна отдалече.
Ще ти преразкажа една ведическа история:
В къщата на големия мистик от онези времена Удалака
празнували завръщането на сина му Светкету от учение.
Появява се Светкету. Баща му го посреща на вратата,
но чувства, че нешо липсва. Нещо не е наред със Светкету,
а всъщност има и нещо в повече - известна арогантност, засилено его.
Бащата най-малко очаквал да види това.
В тези древни времена обучението се състояло главно в обучение по не-аз. Ученикът бил изпращан в горския университет,
за да живее със своя учител, да се разтопи и
придобие вкус към съществуването.
Носели се слухове, че Светкету е станал велик учен,
спечелил някъде някаква важна и престижна, награда.
Баща му обаче не бил никак щастлив от изгледа на сина си.
Да, синът бил носител на най-престижната университетска награда.
Взел си всички изпити, придобил най-висока научна степен,
натоварен бил с огромни знания.
Нещо обаче липсвало, бащините очи се изпълнили със сълзи.
Светкету не могъл да разбере това.
- Какво не е наред? - попитал. - Защо си така нещастен, татко?
- Имам един въпрос - отвърнал бащата. - Научи ли онова,
чрез което научаваш всичко, а когато го забравиш, знанието става
нереално, безсмислено.
- Изучих всичко, каквото преподаваха там - история, философия,
математика, Ведите, език, изкуство и още разни работи...
Изброил всички науки от онова време.
Мъката на бащата обаче не се разсеяла.
- Отговори ми на въпроса - настоял той, -
научи ли онова, чрез което научаваш всичко?
Момчето малко се ядосало.
- Научих всичко, което ми преподаде учителят,
заедно с написаното в книгите. За какво "онова" ми говориш?
Хайде, изплюй камъчето!
Държанието му било доста арогантно,
защото си втълпил, че е научил всичко.

цитирай
27. анонимен - Тук
11.10.2012 17:41
Може би като всеки студент си е мислил,
че баща му е невежа в сравнение с него.
А старецът бил нещастен, все повтарял за някакво си "онова".
- Виждаш ли онова дърво? - проговорил бащата. - Донеси ми
едно семенце от него. Дървото било наягрот.
Синът донесъл едно семенце.
- Откъде идва дървото? - попитал старият човек.
- От това семе, разбира се, откъде другаде.
- Такова голямо дърво от това нищожно семе? Разчупил семето и
виж дали там има такова голямо дърво.
Подчинил се младежът, счупил семенцето, но не открил нищо.
В семето имало пустота.
- Виждаш ли пустотата, от която е произлязло това дърво? - попитал бащата.
- Мога да се досетя логически, но не мога да я видя.
Как бих могъл да видя нищото?
- Ето затова те питах одеве. Всичко на този свят идва от нищо,
от тази творческа пустота, в нея се връща, когато отмре.
Върни се и научи за пустотата - шуня. Това е изворът на всичко.
А изворът е всъщност и цел, началото - край.
Научи тези основни неща. Твоите науки са боклук, забрави ги!
Всички те са спомен, ум. Научи за не-ума, за безпаметството.
Досега си трупал само знание, а не разбиране, просветление.
Наученото от теб досега е обективно,
но още не си проникнал до изконните дълбини.
цитирай
28. анонимен - Тук
11.10.2012 17:52
Светът е като голямо дърво.
Най - общо има четири стъпки.
пустотата - пустотата в семето. Семенцето съдържа творческата пустота.
Когато то се разпадне в земята, тази пустота се превръща в дърво.
Тази пустота, която физиците наричат нематерия, е изворът.
Дървото се ражда от нея, после цветовете, плодовете
и другите хиляди неща. Всяко нещо обаче отново
се превръща в семе, влиза в земята и се превръща в пустота.
Такова е колелото на съществуването -
от нищо към нищо, от никъде към никъде.
По средата между две нищожности се намира сънят, самсара, всички неща. Поради това ги наричат съновидения, маиа, фантазии, мисли.
Без-умието е началото и края на всичко.
От без-умството възниква това, което в ще наречем не-пораждане.
От не-пораждането възниква без-паметството.
От без-паметството се поражда паметта.
Това е дървото.
Без-умие, нищо, означава, че всичко е потенциално, не-актуализирано.
Още е в сферата на възможното и вероятното,
все още не се е случило. Съществуването спи дълбоко в семе-то,
почива в състояние на покой, на непроявено съществуване.
Първо състояние: без-умство - всичко е потенциално,
нищо не е действително станало.
Второ състояние: непораждане - все още нищо не е станало
действителност, но нещата вече се подготвят за своята поява.
В известен смисъл второто състояние е
идентично с първото, но има и известна разлика.
В първото състояние всичко е в пълен покой.
Тук покоят е абсолютен, в продължение на
милиони години не се случва нищо.
Във второто състояние все още не е станало нищо,
но всичко е готово за започването и то може да стане всеки момент. Потенциалността е готова да експлодира в действителност.
Можем да сравним това с бегач, готов да се впусне напред
при наличие на сигнал от рефера.
Той се е изпънал целият, застанал е на стартовата линия в пълна готовност. Щом прозвучи сигналът, той ще се впусне напред.
Непораждане означава, че все още нищо не е породено,
но има пълна готовност да се роди.
цитирай
29. анонимен - Тук
11.10.2012 18:01
Детето е в утробата, може да се появи всекиг миг.
Да, все още го няма и поради това наподобява с него първото състояние.
Ала бебето е съвсем развито и готово за живот
- по това неговото състояние се доближава до второто
и се отдалечава от първото.
Третото състояние се нарича без-паметство.
Детето се е родило. Потенциалността се е превърнала в действителност.
Светът е създаден, но все още липсва познанието: без-паметство.
Представи си първия ден след раждането на детето.
То отваря очи, вижда зелените дървеса,
но не може да разбере, че са зелени. И как би могло?
Никога преди не е виждало зелен цвят.
То дори няма да разбере, че вижда именно дървета.
Ще вижда дървета, но няма да ги познае,
тъй като никога преди не ги е виждало.
Възприятието му ще бъде съвсем чисто, незамърсено от памет.
Оттук и наименованието на това състояние без-паметство.
Това е състоянието, за което се говори в християнството,
коментирайки живота на Адам в Райската градина
- никакво познание, той все още не е опитал от плода на дървото на живота. Всяко новородено дете живее в това състояние.
За няколко месеца то вижда, чува, пипа, вкусва,
но без да различава, без да формира памет за усетеното.
Тъкмо поради това е така трудно да си припомним
най-ранните дни на нашето детство.
Ако се опиташ да си припомниш, лесно стигаш до петата година.
С малко усилия можеш да слезеш до четвъртата, после до третата.
След това изведнъж се натъкваш на пустота, не си спомняш нищо.
Защо? Нали си бил жив?
Всъщност тогава си бил така жив, както никога след това.
Първите три години от живота на човека са най-живите.
Защо липсва памет за тях? Защо не можеш да проникнеш там?
Защото тогава е липсвала познаваемост.
Имало е впечатления, но не познаваемост.
Виждаш, но от това не следва никакво познание.
Живееш момент за момент, плъзгаш се от един миг към друг,
без да пренасяш със себе си спомена от предишния миг.
цитирай
30. анонимен - Тук
11.10.2012 18:12
Не притежаваш минало, всеки следваш момент е напълно нов.
Затова децата са живи и свежи, животьт им е пълен с радост, възторг, чудо. Малки неща ги ощастливяват, също така малки събития
могат да ги докарат до екстаз. Те непрестанно се учудват:
от случайно минаващо куче, котка, от цвете...
Децата живеят в психоделичен свят,
всичко около тях има своя бляскав ореол.
Очичките им са чисти, още неопетнени от мърсотия и прах.
Огледално чистата повърхност на сетивата им
отразява великолепно, с неподражаемо съвършенство.
Това е състоянието на без-паметство, това е третото състояние.
Сега е ред на четвъртото състояние, паметта, състоянието на ума.
Адам вече е изял плода на познанието, паднал е, навлязъл е в света. Преминаването от без-умство към ум маркира навлизането в света.
Без-умството е нирвана, умът - самсара.
Ако искаш отново да се върнеш в първоначалната чистота и невинност,
в първичната чистота на съзнанието, ще ти се наложи да се върнеш назад. Стъпка по стъпка в обратен ред - паметта ще се разтвори в без-умството.
Оттук и важността на медитацията, при която умът бива елиминиран,
а заедно с него и мислите.
Придвижвай се от мисъл към без-мислие,
от без-мислие към не-пораждане,
а после от непораждането към без-умството... капката се разтваря в океана.
Ти отново ставаш океан, безкраен си, вечен.
Без-умството е вечност, умът - време.
Истинската тишина настъпва само, когато действието си е отишло
заедно с времето, познанието... и самия теб.
Накрая изчезваш и ти. Един прекрасен ден откриваш,
че не си - всичко е изчезнало, няма нищо.
В това нищо ти ставаш безкраен.
цитирай
31. vania23 - Да кажа,
11.10.2012 19:40
че съм впечатлена, ще е слабо, пък и неуместно. Това е напълно непозната, докато не се появи ти, материя. Предполагам, че става дума за някаква духовна практика. Ти, ти... си уникален. Респектирана съм от думите ти, от начина по който тече мисълта ти, от това че човек може да е в състояние да разсъждава по този начин. Не съм от тези, които се впускат в празни хвалебствия, дори напротив.
Както казах преди малко - за мен всичко това е ново.
Ще се опитам да внимавам в мислите си - те са хаотични, понякога слаби, понякога силни. Ще ги наблюдавам и ще наблюдавам с какво чувство ги наблюдавам.
След като направя това и мислите започнат да се разреждат и дори изчезват, се връщам към не-пораждане, без-умство и ставам ...безкрайно нищо в безкрайното нищо - част от всемира.
Хъм, дали ще успея...
Не знам какви ще ги свърша
цитирай
32. анонимен - Тук
11.10.2012 20:38
Не се притеснявай.
Просто почуствай енергията на вътрешното си
тяло. Веднага мисловния шум ще намалее
или ще изчезне. Почувствай я в дланите си,
в стъпалата си, в корема си, в гърдите си.
Почувствай живота, който си, живота,
който движи тялото ти.
Тогава тялото ще стане нещо като врата
към по-дълбоко усещане за живот, отвъд
непостоянните емоции и отвъд мислите.
Във теб има живот, който може да
почувстваш с цялото си същество, не само
с главата. В присъствието тук и сега, в което не
се налага да мислиш, всяка клетка е жива.
Ако обаче в това състояние в името на някаква
практическа цел възникне нужда от мисъл,
тя се появява. Умът все така работи,
и то прекрасно, когато по-висшият интелект,
който си, го използва и се изявява
чрез него.
Надявам се, тази нощ да спиш по-добре.
цитирай
33. vania23 - Дано всеки да може,
11.10.2012 21:08
че да мога и аз.
Благодаря ти :)
цитирай
34. vania23 - Много по-леко ми е.
12.10.2012 11:13
Това, което установих е, че мислите просто са минавали през главата ми, без дори да формулирам какви са. Някакво непрестанно жужене, без да чувам действителното им съдържание. Друго - установявам, че много от мислите, за които веднага имам представа са свързани с други хора. Още - когато наблюдавам хора, улици, ситуации - не мисля - само наблюдавам.
И накрая - когато позная точната мисъл, която е в момента, търся емоцията, която предизвиква в мен. Тоест, опознаване едно върви с опознаване две. Това проблем ли е? И дали е правилно отсега? И дали въобще го правя правилно?
П.П. Спах много добре :)
цитирай
35. анонимен - Тук
14.10.2012 17:43
77. анонимен - Тук
13.10 23:41
Един монах се явил пред Учителя си с две саксии цветя в ръце:
- Пусни! - наредил Учителят.
Монахът пуснал едната саксия.
- Пусни! - отново наредил Учителят.
Монахът пуснал и втората саксия.
- Пусни! - извикал този път Учителят.
- Ами вече нямам какво да пусна! - заекнал монахът.
- Носи си го тогава - кимнал Учителят.
цитирай
36. анонимен - Тук
14.10.2012 17:51
Да. Всичко е наред.
Но има и трета осъзнатост.
Това трето "пускане" е тази осъзнатост.
Осъзнатост едно: наблюдавай. Остави ума, освободи го,
остави го да се изпълни с мисли - ти само наблюдавай,
не се обвързвай с тях. Няма нужда да се тревожиш
какво минава през ума ти, само гледай.
Бъди наблюдател и постепенно ще видиш
как се появяват тихи пространства.
Следва осъзнатост две: когато се увериш, че такива пространства
са се появили, осъзнай самия наблюдател.
Наблюдавай наблюдателя и по този начин ще си осигуриш
появата на още празнини - самият наблюдател ще започне да изчезва,
както преди това мислите.
Един прекрасен ден самият мислител ще започне да се стапя -
субектът и обектът изчезват - настъпва пълна тишина.
Това става едва при третото осъзнаване.
С изчезването на субекта и обекта ти навлизаш в отвъдното.
Съществуването е единно.
В него няма две различни неща - то е единност, цялостен океан.
Разделенията се дължат на вътрешната ни раздвоеност.
Вътрешната ни раздвоеност се проектира във външното
и поради това нещата изглеждат разделени.
Когато тялото е чисто, сетивата - отворени, а умът - затихнал,
вътрешните разделения изчезват - вътрешността е чисто пространство.
И вътре, и вън намираме все същото небе.
Всъщност вън и вътре вече не съществуват, всичко е едно.
Сега вече ще бъдеш в състояние да разбереш,
че дори мислите не са били твои врагове,
дори желанията не са твои истински противници.
Били са форми на същата божественост, на същото съществуване.
Ще се засмееш дълбоко, от сърце, защото си попил истината,
да знаеш и да не знаеш е все едно и също, понеже разделянето не е възможно. Между един буда и един обикновен човек,
непостигнал още просветление, разлика не съществува.
Това познание обаче принадлежи само на просветления буда.
За обикновеният човек разликата е съществена.
Един просветлен не мисли, понеже мисленето
винаги носи със себе си разделение, което може да изчезне
единствено чрез не-мислене.
цитирай
37. анонимен - Ваня, извинявай, че се намесвам, ...
29.10.2012 19:01
Ваня, извинявай, че се намесвам, искам да говоря с Тук, ако е възможно.
Имам нещо, което ми тежи и не знам как да се освободя.
Имам моменти на не-мислене и това са моментите, в които съм сама със себе си, сред природата. Мога да се усамотя цел ден в гората, или на реката, и в тези моменти нямам нужда от нищо. В тези моменти се чувствам като нова, като друга..и като "измита" от натрупаните ми товари. Товарите ми винаги са свързани с досега ми до външната реалност, конкретно до хората.
Аз се сблъсквам с противоречие между това, което е в мен, и това, което виждам отвън. Не само противоречие, а направо война, несъвместимост. Ако съм сама със себе си, се чувствам добре. Но при сблъсъка с външната реалност, където не успявам да открия нищо от себе си, се чувствам зле, и това, което правя е, да я "елиминирам", или по-точно, да се 'махам' от нея и да си оставам с моя свят. Засега не съм намерила друг начин за постигане на мир, защото онова, което виждам край себе си, ми носи болка, а не мир и чувствам, че не мога да го понеса. Затова имам нежелание да живея тук, сред хората, и съм така от малка, не е от сега. Казват, че човек има "мисия" точно там, където е поставен и е неслучайно е дошъл на света. Аз не само че не виждам каква е мисията ми, но и не искам да съм тук и се налага да се измъчвам, оставайки, защото живея насила.
Единствените хубави и щастливи моменти са тези, за които разказах, ако нямах тях, надали щях въобще да оцелея психически.
цитирай
38. анонимен - Тук
29.10.2012 21:01
Да. Разбирам.
Моля те, не разглеждай тези съвети и помощ като намек
за твоите недостатъци и неспособност да решиш проблема.
Почти всяка себичност съдържа елемент
на така наречената "идентичност на жертва".
Някои хора имат толкова силна представа за себе си
като жертва, че това се превръща в сърцевина на тяхното его.
Недоволството и оплакванията съставляват важна част
от самосъзнанието им.
Дори ако оплакванията ти са напълно "основателни",
ти си изградила идентичност, която много прилича
на затвор с решетки от мисловни форми.
Виж какво си причиняваш или по-скоро виж
какво ти причинява твоят ум.
Почувствай колко си емоционално привързана
към своята история на жертва, осъзнай
непреодолимото си желание да мислиш
или говориш за това.
Бъди там като присъствие, наблюдаващо
вътрешното ти състояние.
Не е нужно да правиш нещо.
С осъзнаването идват промяната и свободата.
Нещастието в крайна сметка произтича
не от обстоятелствата в живота,
а от стереотипите на нашия ум.
Когато мислиш или говориш за себе си,
когато казваш "аз" , обикновено имаш предвид
"моята личност и моята история" .
Това е Аз-ът на твоите симпатии и антипатии,
страхове и желания, Аз-ът, който никога
не остава задоволен за дълго.
Това е умотворна представа за теб самата,
обусловена от миналото и стремяща се
да се осъществи в бъдещето.
Разбираш ли, че този Аз е мимолетно, временно
образувание, като вълничка
по повърхността на езеро?
Кой е този, който го разбира?
Кой е този, който съзнава мимолетността
на твоята физическа и психическа форма?
"Аз, който съм."
Това е по-дълбокият Аз, който няма нищо общо
с миналото или бъдещето.
Какво ще остане от страха и желанията,
свързани с проблемите в сегашното ти
положение в живота, които всекидневно
окупират вниманието ти? Една чертица, дълга
няколко сантиметра, между датата
на раждането и датата на смъртта върху
надгробния паметник.
За Себичния Аз тази мисъл е потискаща.
За теб е освобождаваща.

цитирай
39. анонимен - Тук
30.10.2012 15:00
Еквивалентът на външния шум е вътрешният
шум на мисленето. Еквивалентът на външната
тишина е вътрешният покой.
Когато край теб има тишина, послушай я.
Просто я забележи. Обърни и внимание.
Вслушването в тишината пробужда вътрешния
покой, защото само чрез покоя можеш
да усетиш тишината.
Ще видиш, че в момента, в който забелязваш
тишината наоколо, ти не мислиш. Съзнаваш,
но не мислиш.
Когато осъзнаеш тишината, веднага настъпва
състоянието на спокойна вътрешна будност.
Ти си в настоящето. Освободила си се от
хилядолетния колективен човешки стереотип.
Тишината помага, но не ти е необходима,
за да намериш покоя. Дори при наличието
на шум можеш да усетиш покоя зад шума,
да осъзнаеш пространството, където възниква
шумът. Това е вътрешното пространство
на чистото осъзнаване, самото съзнание.
Можеш да гледаш на съзнанието като фон
на всички твои възприятия, на цялото ти
мислене. Осъзнаването на съзнанието означава
възникване на вътрешен покой.
Всеки шум, който те дразни, може да ти помогне
точно толкова, колкото и тишината. Как?
Като се откажеш от вътрешната ти
съпротива срещу шума, като го оставиш
да бъде такъв, какъвто е - това приемане също
те отвежда в царството на вътрешния мир,
наречено покой.
Когато приемеш дълбоко момента такъв,
какъвто е - в каквато и форма да се проявява -
ти си в покой, ти си в мир.



цитирай
40. studopor - Интересни мисли. И все пак на колко ...
14.12.2012 07:07
Интересни мисли. И все пак на колко от четящите им се е случвало да са направили добро, а да заспиват нещастни, защото света им се е изсрал на главите? Аз лично сЪм 1 от тези хора. Това естествено не ме спира да се опитвам да правя повече добро. Просто се опитвам да кажа, че има и доста изключения.
цитирай
41. vania23 - Написах го в едно странно, щастливо-добро състояние.
14.12.2012 09:28
От тогава не ме е спохождало, за съжаление и често ми се случва да заспя /хъм, страдам от трудности при заспиването/ нещастна.
Но има някаква връзка между истинското щастие и истинското добро - сигурна съм в това.
цитирай
42. platttonnn - Интелектуалното разбиране,
29.06.2014 15:40
няма нищо общо с преживяването. На страдащите трябва да е ясно,че се проектират само несъзнаваните съдържания. Затова е важно да познаем себе си,но това никак не е лесно. За безсънието,ако не е късно,помага билката /дяволска уста/. По късно може да се потърси истинската причина в психичната необятност. Най вероятно е някаква невротичност,която ни държи на нокти поради необходимостта да обърнем внимание на нещо загърбено.
цитирай
43. vania23 - Благодаря за отделеното внимание.
30.06.2014 09:19
В моята къщичка рядко се отбиват, но затова пък когато това стане, хората си струват да им се радваш.
Как точно да познаем себе си? Има ли някаква съкратена програма или пряк път? Има ли индикации, че сме на правилен път? Това несъзнавано как да го разберем? Някои казват - не мисли, други казват - мисли. Да мисля ли или да не мисля и ако мисля как да разбера, че мисля правилно и не се самонабутвам в поредни заблуждения?
Дяволската уста ще я потърся и дано намеря истинска. Не знам дали не е вече късно. Вземам ксанакс по половинки и четвъртинки /цяло само когато видя, че е абсурд да заспя/, дано не съм си докарала вече сериозна лекарствена зависимост.
Загърбено? Колкото и свито откъм преживявания и хора да живеем пак може нещо да сме загърбили в бързината, а за да сме го загърбили, ще да е било защитна реакция и сигурно поради това не желаем дори да е в съзнаваната част от нас. Как да преодолеем бариерата, която сами сме спуснали, за да стигнем до него - то може да е и доста назад във времето...
цитирай
44. platttonnn - Не е късно,
30.06.2014 17:37
билката я има в повечето аптеки. Няма съкратени програми. В библията е казано:познай себе си и ще познаеш БОГА. Има индикации,защото вие знаете много,освен това виждам желание,търсене. Несъзнаваното е вечното и непознатото в психиката,то е на хиляди години,от него израства съзнанието. Няма съзнание без разграничаване на противоположности! Несъзнаваното е няколко слоя,започва от лично несъзнавано,стига до колективно несъзнавано. Има цяла книга на К.Г.ЮНГ - Динамика на несъзнаваното. Не слушайте хората,вие имате перфектен ум. Мисленето е два вида,фантазно и насочено. Степента за насочено мислене,се нарича интелект. Има четири основни психични функции:мислене,чувство,усещане и интуиция. Ако те не са диференцирани,съвременият човек страда-за дивака не е проблем,защото живее в група-племе. ЮНГ има около двадесет книги-трудове,прочетете ли ги по 2-3 пъти,ще ви се избистрят нещата. Може да започнете с Тавистокски лекции. Когато мисленето не е диференцирано от чувството,човек е объркан! Не познавам житието ви,няма как да съм ви полезен. Според вас защо не можете да спите,страхувате ли се? Приятен ден.
цитирай
45. vania23 - Благодаря за Юнг.
30.06.2014 21:43
Ще потърся и със сигурност ще намеря, а след това ще чета. Несъзнаванато е много неясно за мен, за да мога да го коментирам на този етап. Явно Юнг ще внесе яснота. Благодаря и за билката, която също ще потърся.
Не мисля, че ума ми е перфектен - има много по-перфектни, просто имам желание и това желание е от години - напредвам малко по-малко. Докъде ще стигна - не знам :) Иска ми се да е по надалеко.
Разбира се, че се страхувам - страха е основния ни защитен механизъм, но същевременно е и това, което ни причинява най-големи беди. Ето как страха носи в себе си двете противоположни начала - положително и отрицателно. В един момент зацикляме да се страхуваме положително и страха започва да ни влияе отрицателно. Може би, трябва да се върна назад във времето и да си спомня по повод на какво се появи безсънието? Въпреки че от малка съм лабилна в това отношение, тоест имам си предразположеност - малко по-впечатлителна съм.
цитирай
46. platttonnn - Аз също бях впечатлителен,
01.07.2014 15:41
и то много. Преди много години при самоанализа,стигнах до разбирането,че:страхуващия се от страха е страшен./Има цяла съкровищница от притеснителни страхове/. Това имам предвид,не здравословния страх.
цитирай
47. vania23 - Сигурно е страшен.
02.07.2014 15:03
Невъзможността да приемем редица свои отрицателни качества ни прави лоши.
То притеснителността като цяло май представлява съкровищница от страхове.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 1052358
Постинги: 333
Коментари: 3501
Гласове: 12832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031