Болно ни е времето - неуравновесено, неустойчиво, безопорно. Рушат се стари ценности, не се заменят с нови,  ритат се темели, а не се градят нови.
Нищо не е такова, каквото беше - простичките неща са низвергнати - семейството е отживелица, а морала - тесногръдие.
Всички са недоволни и има от какво. Искаме нещо, но не знаем как да го постигнем. Щастието ни зависи от другите, защото не знаем какво в действителност искаме ние. Не знаем какви сме и не искаме да разбираме.
А животът си върви и времето ни изтича. Остават ни ограничен брой години, които колкото и да са, все ни се струват малко, а за какво са ни, след като умираме от страх какво ще ни донесат те?
Страхуваме се от всичко - да не се промени живота ни или да се промени. Да не се променим ние, или да се променим. Да не се променят другите или да се променят. Няма угодия. Каквото и да стане - пак ще се намери нещо, което не е станало и то ще се окаже най-важното.
Ама, че неудовлетворена история...
Така било е и така ще бъде?
Е, хайде вече стига с тази приказка с неизбежно лош край!
Как да излезем от омагьосаната страна на собствената си непозната същност?

Наистина ужасно труден въпрос?
Как ли можем да си отговорим ?!!

хал хабер си нямам...

Да, времето е болно, долно, бездуховно... Сякаш се въртим в омагьосан кръг... Човек не може да излезе от същността си - но може да потърси сродни същности...

сродни непознати същности на непознатата ни същност...Звучи обнадеждаващо :)

човек е жив, надежда има... :)
Живей с надежда, Ваня!...

Страхът прави от надеждата неосъществима мечта и я спира да бъде възможност.
Но благодаря ти за добронамереното пожелание :)
Хубав ден със съвсем оправдана надежда за Пролет! :)

Хехехе... ако трябва да ти цитирам Сенека, ще трябва да копирам толкова много неща, че повече няма накъде, Ваня :) Същите въпроси си е задавал и той, още преди 2000 години. Затова ето нещо интересно:

http://vbox7.com/play:049f2b0d85

Това е първата от три части, другите ще ги намериш пак там и напълно съвпада с мнението ми по въпроса. Индивидуално не можем да променим света, към по-добро, но можем да променим своя си свят към по-добро. Ако всеки го направи за своя си свят, общата картинка ще стане много по-хубава, стига да върви към конкретна мечта, цел, а не просто да гледа да забогатее. Прави това, което ти доставя удоволствие и ще видиш, че нещата ще започнат да се нареждат :)

знам го това - даже го бях качила на профила си във фейсбук. И се зачудих каква цел да си поставя, какво да следвам, какво искам. Та нали "хората са това, което мислят" - това разбрах, това запомних най-много. Възложих на съпруга си - измисли цел! Измисли обща цел!
Нищо не измисли - измъкна се с шеговитото - ето ти цел - откажи цигарите - с моите камъни по моята глава :)
Та ... ясно е, че за да станат нещата там, първо трябва да знаем какво наистина искаме, което пък означава да сме много наясно със себе си. А човекът, колкото и да е наясно, е съмняващо се същество - той се съмнява в себе си, в мислите си, в същността си, в нуждите си... във всичко.
А може би, при теб не е така.
Хе, и един друг мой близък замислих по този повод. А той милият, направо изпадна в депресия и помоли повече да не му давам такива задачи. Оказа се, че не знае какво иска и се натъжи. Това беше като да питаш - какъв е смисъла на живота? Няма отговор, освен някое клише, насадено някога в главата ти и някога вършило работа, но вече май - не.

Привет, Ваня! Чета те с интерес. Много ми допада начина ти на мислене и яснотата с която се изразяваш. И моето мнение– докато щастието ми зависи от обстоятелствата,от околните,то е нетрайно, неистинско,изплъзва се бързо. Щастието е вътре в мен,независимо от обстоятелствата. Моята цел е преди всичко тая– да правя с удоволствие всичко,колкото и неприятно да е. Все си спомням за Том Сойер, който превръща досадното боядисване на ограда в нещо желано и забавно. След тежко заболяване си дадох сметка че животът се крепи на една тънка нишка– не знаеш в кой момент ще се скъса. А можем да правим толкова много неща сега,в този момент, докато имаме сили и живот. Ако моят малък свят е усмихнат, позитивен, удовлетворен, това неизменно ще се отрази на хората с които контактувам. Да, смятам че щастието е заразно. А целта– да се радвам на дребните неща и да не пропускам шансовете които ми дава живота.

Това наистина е лоша работа, Ваня, не знам... аз съм намерил своята, слава Богу, но все си мисля, че не може да няма нищо, което да ти е далеч по-интересно от всичко останало, което би правила с удоволствие, иначе действително животът е като в безпътица...

Да, така е, крехък е живота и ако не търсим под вола теле и живеем позитивно и с желание във всичко да видим хубавото, дори и в това, което не ни харесва, ще открием и поводи за удоволствие. Простичка схема на действие и ней-вероятно работеща.
И все пак има и лоши периоди и тогава се съмняваме във всичко, дори и в тази простичка схема, нали?

какво да ти кажа...Когато всичко ми е ок, аз никога не пиша каквото и да е - нямам време, животът ме поглъща напълно. Тогава не ме интересува ни блог, много рядко въобще интернет.
Но..., когато ми е нещо криво и "безпътно", си изливам тук лошото настроение :) Не вярвам дори и ти някога да не се съмняваш и да търсиш нови отговори. Иначе, ще означава, че си достигнал предела :)
Нещо далеч по-интересно...Ами, при мен няма такова нещо. На мен или целия живот ми е интересен, или нищо не ми е интересно. Хъм, ама че работа :)

Да, Ваня, има тежки, непосилни за нас периоди. Неприятностите са наш ежедневен спътник. Явяват се периодично като че ли да ни напомнят че сме обикновени смъртни и да оценим времето с което разполагаме. Аз мисля че ние имаме потенциал да се справяме добре. Понякога точно тия периоди ни събуждат, измъкват ни от летаргия, активират всички наши функции. Самите ние се изненадваме от способността да се обновяваме. Мислиш, че не можеш повече и току виж си открил нов смисъл в живота. За липсата на цел в живота– не знам. Необходимо ли е да си поставяме високи цели? Важно според мен е да сме щастливи. А мене дребните неща ме правят щастлива. Извини ме за многословието! И поздрави на Русе (моя любим роден град)!
Развесели ме много с телето под вола:)))
с уважение: анонимен 9

Ето сега, с моя късмет се наредих под номер 13:)))

Външно е зимно погрознял, но душата му ще го разкраси, когато се покажат тревичките и цъфнат дръвчетата :)
Може би, така трябва да бъде, за да не застинем в доживотна доволна усмивка.
Едно нещо, за да се оправи, трябва да се развали и така до самия край, а току виж - и след него :)

Това ми напомня за притчата за орисниците, когато едната пожелала на новородения престолонаследник всичко да му е интересно, втората му пожелала всичко да му се отдава, а третата - лошата - допълнила първите две: "По равно". И той така и никога нищо не успял да постигне, защото всичко му било еднакво интересно и всичко му се отдавало еднакво добре. Не знам - моите отговори са си мои и те едва ли са валидни за някого другиго, просто трябва да потърсиш своите, а съм убеден, че ги има, иначе не е добре.

съвсем ме наплаши - не е добре, та не е добре :)
Най-лесното е да си изградиш една ясна схема с ясни отговори - това го направих още като подрастваща тийнейджърка, но това не е ли признак на слабост - ами, ако има по-верни отговори.
Най-лесното е пак да се върна към същите отговори, но това не е ли прекалено лесно...
Човек трябва да се съмнява - вярвам в това, а да приемеш някакви отговори за верни, ако и да са твои, означава спиране на развитието, защото "само гледната точка на този, който не се развива, остава без промяна".

"но това не е ли прекалено лесно" - че защо трябва да е трудно и кой е казал, че трябва да е трудно? Съмнявай се преди да вземеш решението, после от съмнения няма смисъл :))) Добре де, Сенека, "Писма до Луцилий":

"Никой няма нищо завършено, защото сме отложили нещата си за в бъдеще."

"Тежко е непрекъснато да слагаш начало на живота си. Защото животът на много хора е вечно незавършен. Не може да бъде готов за смъртта човек, който току-що е започнал да живее. Недей да мислиш, че такива хора са малко; повечето са такива. Някои пък започват тогава, когато трябва да спрат, а други дори са престанали да живеят още преди да са започнали."

И за разнообразие - нещо от Епикур: "Смешно е да тичаш към смъртта от омерзение към живота, след като сам си устроил живота си така, че да тичаш към смъртта." :)))

Спирам да се съмнявам. Докъдето дотам, ако нещо дойде оттук нататък, ще е спонтанно.
Мисъл, решение, действие = живот.
:)