Прочетен: 303 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.01.2012 08:39
Човек не може да се вълнува искрено и да более за съдбата на целия свят. Може да твърди, че прави така, но на практика той може да се вълнува за съдбата на своите близки и за своята собствена. Човешкото сърце е лимитирано във възможностите си да обича и да се тревожи. В кръга се включват обикновено той самия и близките на сърцето му хора. Възприемайки по този начин душевния мир на човека, неговото щастие изглежда по-възможно, защото едно е то да зависи от малък брой хора, друго е – от света с неговите „силни” и техните неизбежни конспирации срещу човечеството и в частност срещу нас.
Ние тук, на това малко парче земя, често се възприемаме като обречени. Много преходи ни се събраха, при това твърде неясни – в преход сме откак сме създадени като нация. Скъсахме се да прехождаме от прабългари и славяни в българи, от езичници в християни, после пък в социалисти, накрая в лъжехристияни, дето вярват, ама наужким. Минахме преходи от силни в слаби, от поробени към освободени, от капитализъм в социализъм с тенденции към комунизъм, после пък в капитализъм с наченки на демократизъм. Имаме си и други преходи – някои са хронологични, други напълно хаотични. Все сме в някакви реформи, които след има няма стотина години ще ни оправят, ама паметта на реформиращите е кратка, както и народната такава тоже, и не изминали и някакви си петдесет години от тях, се оказва, че започваме някакви обикновено напълно противоположни реформи. Всички тези странни хрумки не са наши лични, а все привнесени отвън. Византия нещо решила, хайде ние го отнасяме, турците решили, че искат да се разходят към Европа, хайде оказваме се част от империята им, Русия решила, че има някакви интереси, хайде оказваме се освободени, в Берлин се събрали на конгрес, хайде – не може си познаем границите и доскорошни българи вече не са българи, а сърби и македонци и… прочие - кой къде сварил да бъде в момента на решението. Някой решил да прави експеримент със социализъм – ние сме първи кипри. Друг решил, че е грешка – хайде ние теглим една черта и майна и се обръщаме в противоположна посока – ама си прекрояваме и мисленето всеки път да се нагодим и да сме удобни не на себе си, а на някой друг. Някакви хора се събрали някъде и решили, че не е лошо Европа да вземе да се обедини, сигурно защото е малка, а Америка голяма и се оказваме нейни членове, които покриват критерии, за покриването на които няма ама грам условие.
Реформите текат по стара традиция и в момента във всички области, за които се сетите, като вече няма никакви условия да вярваме в някаква хипотетична тяхна полза, защото си знаем, че след няколко години ще се окажат погрешните реформи.
Всичко това е без значение за толкова обезверен човек. Той отдавна е загубил каквато и да е надежда, че на някой му пука за неговото бъдеще и се е примирил, че така или иначе всяко нещо си има край – в случая просто неговия личен. Кой твърди, че няма изход – винаги можеш и да умреш, ако не ти стиска да поемеш по широкия свят, по който поеха към милион и двеста българи.
Значи изход има – или въжето, образно казано, или сбогом Родино. А ето, че има и други възможни изходи – да изтъпееш тотално и да го удариш на пълно безхаберие ( сега му викат „забавление”), или да се затвориш в тесния кръг на своето аз и малкия кръг от хора, които се решил, че са важни за теб - което е достойно, но трудно решение, защото "реформите" дишат във врата ти ежедневно.
Та ти кой избор избираш?
