Прочетен: 3133 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 17.12.2011 18:36
Опитвам се да се уча на позитивизъм. Трудно ми е, защото като се върна назад в спомените си за отминали мисли, представи и светоусещания, преобладават мрачните тонове. Е, да – има и светли и те са от ранните ми детски години, когато светът беше прекрасен, вярвах на всички и най-чистосърдечно ги обичах. Сигурно е била прекрасна душата ми, а светът е просто нейно огледало. Неочаквана идея…
Казват, че човек може да променя действителността. Ако той е огледало на нашата същност, въпросното твърдение става изпълнимо. Префасонираме същността си в прекрасна и светът се оглежда в нея аналогично прекрасен. Казват също в разни нашумели филми и книги, че когато силно желаеш нещо, представяш си го все едно то вече се е случило, живееш в него и упорстваш в тези свои мисли, то мечтата задължително се сбъдва. Пробвах, но нищо не стана. Обясняват ми, че най-вероятно или не съм била достатъчно настоятелна и последователна, или не съм си представяла правилно. Тънка работа, разбирате… сума подводни камъни има по пътя на успеха, а тиражът си върви, печалбите от продажбите са огромни. Авторът е сбъднал мечатата си очевидно, умен бил, сетил се.
Трудно е днес да бъдеш позитивист в България. Пък и поначало си е трудно по нашите географски ширини от доста години.
Представете си следната обичайна българска картинка. Седиш си пред ТВ-то в добро настроение и някак хуманистично настроен към целия свят и попадаш на репортаж от северо-западнала България, в който шофьор-магазинер разнася продукти от първа необходимост на все още оцелели бабички по селата. Разбирам, че те са с пенсии от 136 лева и когато застават пред микробуса, червената банкнота от 5 лева, е малко богатство за тях. Интервюират ги и това, което чувам ме покъртва из душа. Те споделят, че чакат смъртта напълно сами и се терзаят от мисълта, че труповете им дълго ще останат неоткрити и непогребани. Някак позитивизмът ми става не просто неуместен, а направо – неприличен.
На другия ден със свито сърце влизам в един от моловете на инак обезлюдяващия мой град, и с плаха усмивка на лице си мисля, че ще съм на топло и ще гледам в луксозна обстановка красиви стоки, които все пак е неразумно да купувам, но мога да гледам, защото гледането все още е безплатно. От входа ме посреща любезна жена, която настойчиво ме кани да разгледам изложба на деца в подкрепа на бездомните животни. На мен ми е жал, разбира се, за безпризорните псета, мисля си, животът им е труден, но все пак не мога да прогоня онези баби от главата си и мисълта, че човекът все пак на човека първо трябва да помогне, а не на кучето. Пускам объркана банкнота в кутията и споменавам мимоходом мислите си за бедните в България, за които няма организирани изложби. Любезната се съгласява и заключава, че „така е в България”.
"Така е в България", забива ми се в главата като рефрен и с него закрачвам по скъпарската настилка на мола. Той, знаете, винаги е много пуст, но го има. Има и други в града, един от друг по-скъпарски и супер луксозни. Всъщност, на фона на общата бедност, бих казала – неприлично скъпарски. Хъм, както неприличен беше позитивизма ми след онзи репортаж. Странно е да ти предлагат стока за 300 лева, при условие, че средната заплата в страна е… колко? . 350, 400, 500? Колкото и да е – все е ниска за стока от дори 20 лева.
После пак съм пред ТВ-то в уютния си дом и пред очите ми е диаграма, в която България е справедливо сложена сред първите по бедност в Европа, но странно…Испания е абсолютно наравно с България. Остава ми горчив вкус, че нещо ме мотаят и че никой не може да бъде по-беден от нас или дори наравно с нас в Европа.
Разбира се, в името на позитивизма и „светлото бъдеще”, в което трябва да вярваме по стар наш обичай, в България се извършват реформи под вещо ръководство на бивши пожарникари и физкултурници и аз научавам най-позитивната новина за деня, че най-вероятно ще умра преди да се пенсионирам. Това е безспорно радостна вест, защото разбирате и сами, е за предпочитане да умреш на работното си място, пред това да си на мястото на една от ония бабички в кошмарния репортаж.
Напомням си, че трябва да визуализирам по-настойчиво, правилно и редовно мечтите си, както ме учат в онази високотиражна книжка. Сигурно така и само така, най-сетне ще успея да променя действителността и тя ще стане по-позитивна. Дори обещавам, че ще помагам на всички нуждаещи се тихо и напълно анонимно.
По Коледа стават чудеса!
http://www.youtube.com/watch?v=-CGd7yK7omY&feature=related
ЧЕСТИТА КОЛЕДА!
Честита Коледа и на теб, весело посрещане на Новата година и от всичко хубаво по много ти желая! :)
Именния ти ден !
Поздравления , приятелче ! :))))
Всичко добро и на теб желая!
28.08.2012 11:17
"И във бляснал палат, и във сламена къща
неизменно в тоз свят любовта е все съща -
тя във слънцето грей, спи в зрънцето незримо,
с твойте устни днес пей - има щастие, има."