По-късно ще напиша нещо за Васа Ганчева, много от сърце. А Иван и Андрей щом опират до образи като Митьо Пищова и...Папа Жан/за този е некоректно да казвам нищо лошо, защото сме работили над 10 години заедно и не казвам/, но все пак, разчитат на супер-ексцентрици да им вдигнат рейтинга на предаването.
И като споменах Папа Жан, да се върна на заглавието. Навремето имахме премиера на едно доста обемисто томче: "Магазин за въздушни кули", Маестрото си е маестро - супероткачалка, събра толкова хора в "Балабановата къща", колкото не се бяха събирали. На другият ден чета в пловдивската преса: "Тримата Папа Жан, Материус Розенкройцер и Стефан Кръстев са си служили с нечисти, вампирски методи". Оттогава минаха около двадесет години, но още ми се е запечатал този пасаж, защото "нечистия ми вампирски метод" беше, че на двадесет и три се бях затворил с една пишеща машина и пишех ден и нощ, за да се получи книжката, забравил за купони, за приятелите/а те бяха много/ и момичетата /също бяха много/, но исках да се получи книга, получи се, за да бъда публично заплют от хора чули-недочули. Няма "журналистическа" съвест, има си лична съвест. Работя с журналисти, познавам отблизо работата им. Имат. Всичко е до човек.

журналисти и не мога да твърдя кой става като човек и кой не.
А Васа Ганчева ще я запомня по друг начин, а не както беше последния път - при Карбовски преди няколко седмици. И там не я пожалиха. Интерсено пък сега на Карбовски какво му е.
Просто никой не е безгрешен, а такива злобни, лични, отмъстителни акции като на Иван и Андрей, приключващи с такъв край трябва да са обеца на ухото за останалите.
Ех, тази низка, човешка любов към скандала на всяка цена!

Написах постинг за Васа Ганчева. Искрено и от сърце. Бог да я прости!

Бог да я прости! Нека я запомним с добро, а не с...

Тя съвестта си едно нормално,обикновено,човешко качество.И като всички други такива може и да я няма,може и да я има в една или друга степен във всеки.Е, един жалък смешник,палячо или арогантен тъпанар,не може да бъде свързван тук с особени очаквания.Па даже и да се изживява като писател,поет,водещ или някакво друго подобие, по-скоро недоразумение.

реагирах така, защото просто ми беше доста гадно да гледам как са се събрали отбор юнаци, които ама изобщо не са корумпирани и критикуват ли, критикуват ли, критикуват.
После пък ми светна, че на това предаване продуценти били двете момчета в отдавнашен спор с журналистката. И събрах две и две, че е четири.
После чух, че са я уволнили от вестника, в който пишеше. После пък - интервюто при Карбовски. Стана ми още по жал за нея. Изкупителна жертва на подкупната журналистика.
И изведнъж - починала. Ами как сега ще измие срама, който й хвърлиха. Как ще се защити? Представи си - цял живот си работил, градил си кариера, авторитет и изведнъж направо за миг всичко рухва.
Сега пък новина - Вежди Рашидов предавал съболезнования на близките.
Ех, много лицемерие има край нас. И ние понякога къде от невежество, къде от простотия, къде пък нарочно, също не сме стока за мирасане.
Не говоря за теб - не те познавам. За себе си.
Несъвършени същества сме ние хората.

Ваня, / :) може и да не си така,ама нищо/, въпросните предавания не съм ги гледал,но знам друго.Мнозина не я одобряваха,плюеха,ругаеха.едни - че била дъщеря на бивш посланик,други за резкият и понякога език,трети-на някакви лични основания,четвърти-от чиста проба комплексарщина и чувство за малоценност,пети озлобени от собствената си несъстоятелност и т.н. Тя си беше една Васа Ганчева.Както и Иван Славков си беше и остана един Иван Славков.И него го орезили славната журналистика,ако и да пришиха нещата единствено на ББС.А въпросните хамстерчета не ги гледам отдавна - много напън,но палячовски.И Карбовски не гледам отдавна - вечно плюещ българина,че не иска да "узрее" за демокрация - неговата,така както той я иска демокрация.За лицемерието си права - имаме си го в достатъчни измерения,а и по превземките си падаме.Но ми се струва,се самоукоряваш малко повече от необходимото.Поне доколкото аз усещам от позициите ти,които познавам.

Постоянно се заричам - не критикувай. А пак го правя. Дори сега, в този постинг, си позволих да критикувам.
Това е лично - вярвам, че човек, ако е наистина добър не трябва да критикува, защото той не е критерий нито за вярност, нито за добрина, нито за правилност, нито за истина...за каквото и да е.
Поради тази причина, когато пиша нещо с критика за друг, макар и заслужена, си имам едно на ум, че все пак не бива така. А когато мислиш едно, говориш друг, правиш трето, то излиза, че си лицемер :)

Тук се разминаваме - но ще напиша какво мисля сигурно утре.Сега трябва да ставам :) Хубава вечер ти желая!

Хубава и на теб!

И аз не се вземам за критерий за вярност или истина.Не поучавам и не пиша норми.Но това е друго.Несъгласието ми друг да го прави с мен неадекватно не е критика,за каквато говориш.Лицемерно в такъв един случай би било онова,как беше :)) - като те ударят по едната страна,подай другата.Правилото - След като аз не ти създавам проблеми,много те моля - не ми създавай и ти - важи за всеки.Е,когато някой се държи арогантно,надменно,гаменски - какво-да му се усмихваме благородно и да го галим великодушно по главичката? :)) Не!

в интерес на истината, трябва да си напълно не в час, за до подаваш ту едната, ту другата буза :) Това е пораженческо поведение и то стига до там да ти се качат най-отгоре на главата :)
Всъщност, имах предвид склонността на човека да критикува. Ей така - не си вътре в нещата, не знаеш цялата истина и подбуди, но критикуваш. Често срещано явление при хората. Например - девойка, която още няма деца критикува родители за възпитанието, което дават на тяхното дете. И критикува уверено и категорично, а само след 5 години тя самата е вече родител и вижда, че прави дори повече грешки от родителите, които е критикувала и разбира, че не е била права.
Или пък комшия, който чува скандали в съседите и критикува и мисли, че това не са хора, а боклуци и след месец в неговия личен дом избухва скандал, който е по-грозен от всичко, което е слушал в комшиите. И се чуди - е, добре де, аз защо така ги критикувах тези хора - та на тях им е било много трудно тогава.
Примери много може да се дадат.
Нещо в смисъл - неведоми са пътищата...Човек никога не знае на кого на мястото може да попадне и как ще реагира тогава, че да го критикува.