Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04.2011 10:03 - Смисълът на живота
Автор: vania23 Категория: Други   
Прочетен: 8952 Коментари: 28 Гласове:
11

Последна промяна: 19.12.2011 07:29


 
Вечният въпрос. Защо? Какъв е смисълът на съществуването ни? От както съм станала сравнително разумно същество, си го задавам и честно казано, или стигам до пълен отказ да измисля нещо смислено, или отговарям с клишета, като например – ами, за да оставим нещо след себе си, децата, за да се научим на нови неща, за да се самоусъвършенстваме, за да се развиваме, или просто – за да ни е готино, тоест -  да се наслаждаваме. Това ми е и любимия въпрос към други хора, стига да усетя, че сме стигнали до етап, в който мога да го задам. Питам, интересувам се – все сме хора, все на един и същи огън се печем. Може те пък да знаят повече и да ми кажат. Не е срамно да си поискаш, срамно е да ти откажат – казва един мой познат. Никак не е странно, че се сблъсквам със същата здрава стена, когато ми отговарят и те. Досещам се, че и те са в задънена улица и предпочитат да ми отговорят с някое от изброените клишета. Тъжно е да не можеш да дадеш свой собствен, уникален отговор на толкова фундаментален въпрос. Може пък да няма смисъл. Или пък смисъла да е просто 42 – както в онази книжка „Пътеводител на галактическия стопаджия”. Но знам, че смисъл има. Просто той е различен за всеки и може би, точно тази различност ни прави уникални, въпреки всичкото общо между нас.   Още като дете, при първия сблъсък със смъртта /почина мой съученик и това ме потресе/, останах смаяна и потресена от това – как е възможно да е толкова крехък живота? Та ние нали сме венеца на природата, а така безславно изгниваме в почвата и остават само костите ни, а след това и те се превръщат в прах. Тогава разбрах за догадките на човека за извънгробен живот и се вкопчих в тях. Това ще да е - да …Път е тука някакъв, път, който води до друго място, където вече смисъла ще бъде много по-ясен. Достатъчно ми беше всъщност само това, че няма да изчезна така безславно – ще ме има пак някъде, може би не същата, но все пак АЗ. Тоест, това да ме има беше по-важно, от това какъв е смисъла да ме има.
Дълго време вярвах в Господ. Мислех, че смисълът е да бъда добра, да се старая, да помагам. Вечери наред си лягах с молитва в главата – измислена от мен със задължителни само мои встъпителни думи, които ако не кажех с достатъчно чувство, нямаше да бъдат чути от който трябва. Вярвах, че ми помага и усещах, че ми помага. Но после се разколебах. Ами ако няма Господ и аз си говоря сама като лудите? Ако вярвам в една илюзия и съм построила целия си вътрешен мир върху нещо несъществуващо. Лошо е да загубиш опора, особено ако си така устроен, че ти трябва опора на всяка цена. И започвайки да се съмнявам, вече не можех да се моля искрено и усещах, че няма никаква ответност на молитвите ми. Все едно останах сама.
  Пиша всичко това и чувствам, че пиша искрено, но ми се струва, че уникален мой отговор на въпроса няма да мога да дам. Да, децата са много важни за мен. Да, прекрасно е, че мои гени ще останат чрез тях след мен тук, но не мисля, че това е смисъла. Просто така е устроен света – живите същества се размножават и остават поколение, за да не изчезне вида. Но това не може да е смисъл. И дръвчето, което е цъфнало срещу мен и го гледам от няколко дни през прозореца, се размножава – прави го всяка пролет, но то живее и не само по време на цъфтежа, а през цялата година. Децата порастват, имат свои деца и техните родители остаряват и умират – така върви света. Някой си римски император казал – Човек и добре да живее – умира и друг се ражда. Вярно го е казал човека – кръговрат Това ли е смисъла? Да се въртим във вечна въртележка – въздух, вода, почва. Това не е смисъл, който мен ме устройва.

Тогава остава – добре да живее. Парите са важни, бедността сковава не само тялото, а и духа, който оскотява в мисли само за оцеляването, а това е тъжно. Но нахранвайки се, бедният може да си извади книгата и да мечтае, може да се развива духовно. Дали? Възможно е, но на мен не ми се вярва. Парите дават свобода, те са тор, от който могат да поникнат красиви цветя, ако имаш правилно отношение към тях – тоест, да не позволиш да те заробят, а да ги използваш, за да си купиш време за себе си. Толкова за парите. Под „добре да живее” разбирам да умееш да се радваш на всеки миг. Това ще да е смисъла, но е трудно постижим. Когато все пак се стекат обстоятелствата по такъв начин край мен, че усетя наслаждение от мига – съм щастлива. Но защо се влияя толкова от обстоятелствата? Виж, няма как да не помня твоята статия за смисълът на живота и влаковете. Разбрах твоя смисъл – да си пътник, който пътува с удоволствие. Не знаем защо сме тук, не знаем накъде отиваме и защо, но пътуваме с усмивка. Това е пътеводител на галактически стопаджия. 42 – това ще да е смисъла. Радостта е в търсенето му, не в това, което ще откриеш.


Тагове:   живот,   смисъл,


Гласувай:
10



1. krivoshapkova - Привет!
18.04.2011 21:42
Още перипатетиците Сократ и Платон, разхождайки се , са си задавали този въпрос , а покрай него възниквали и други: Какво е душата? А съзнанието?...В какво се изразява животът? ...и поставили основите на философски школи, след време и на идеологии. Всяка концепция за света и човека се основава на този въпрос - какъв е смисълът на живота? ... Но дали съществуващите ни удовлетворяват?
цитирай
2. vania23 - Здравей!
19.04.2011 08:57
Тези въпроси са съществували и преди Платон и Сократ - откакто след нахранването, напояването, обличането и утоляването на сексуалния нагон /може и в друг ред написани/, се е появило чувство за неудовлетвореност.
Сега, нещата са още по-сложни, защото променихме света прекалено много и прекалено бързо и се оказа, че нямаме сили да се приспособим и да пренаредим съзнанието си към създадените от нас самите промени. Оставам с впечатлението, че съвременната философия става все по-здраво свързана с психологията и си мисля, че след време ще са едно цяло.
Между другото, не бива да четем философия, ако сме склонни да приемаме казаното от философите на доверие - всичко трябва да мине първо през нас и ако припознаем някоя тяхна мисъл като своя - тогава да й вярваме. Иначе ставаме добре образовани папагали. Така мъдростта им се превръща в клише, както и всичко друго, повтаряно без разбиране.
И друго се сещам - нима жените не мислим? Защо тогава няма жена-философ? Странна работа :)
цитирай
3. krivoshapkova - Така е.
19.04.2011 11:12
Съгласна съм с теб.
...
:)))) Защо няма жена философ ли? Амиии предполагам защото явно мъжете стават философи след сериозен сблъсък с женското мислене. Какво му остава на човек ,освен да се разфилософства? :)))) ( шегувам се)
цитирай
4. krivoshapkova - ...
19.04.2011 11:14
"Сега, нещата са още по-сложни, защото променихме света прекалено много и прекалено бързо и се оказа, че нямаме сили да се приспособим и да пренаредим съзнанието си към създадените от нас самите промени. Оставам с впечатлението, че съвременната философия става все по-здраво свързана с психологията и си мисля, че след време ще са едно цяло."
Върху това трябва сериозно да се помисли. Темата е важна и актуална. Има простор за изследване.
цитирай
5. vania23 - :)
19.04.2011 15:27
Според мен няма, защото до съвсем скоро си стояхме само у дома и си гледахме децата и домакинството. Големите въпроси бяха работа на мъжа. Но нещата се промениха и днешните жени сме в доста никакво положение - пак по причина прекалено бърза промяна.
Помисли, аз съм малко поизморена :)
цитирай
6. ssatik - Отговорът на поставения въпрос е в същност много очевиден!
27.04.2011 22:20
Но често това, което под носа ни и е просто и очевидно трудно се осъзнава. Склонни сме да усложняваме и драматизираме, защото сме емоционални. Ще си позволя два цитата, които според мен са ключа на отговора: “Цялото възниква от съставящите го елементи в сложен процес на вътрешно и външно взаимодействие. ... Всеки обект в качеството си на елемент на бъдеща структура е неизчерпаем по своите възможности. Тези възможности се реализират по статистически начин, по пътя на многократното им сортиране. Природата разполага за това с неограничено време. Сред наистина неизчерпаемите структурни възможности се осъществяват тези, които образуват устойчиви системи. Съществува, ако може така да се каже, принцип на естествения отбор за възникващите системи. “Преживяват” най-устойчивите.";“ ...съществува универсална борба между системите. В тази борба се разрушават неустойчивите системи, а остават само устойчивите и те предават на света неговия облик.” В света няма нищо друго освен селекционирани по критерия оцеляване системи. Човекът като общество и като индивид ( на всички нива ) и по произход и в перспектива е сложно организирана типична система и се подчинява на същия закон... Смисълът е оцеляването. При това оцеляването е най-сложната задача, която природата ни поставя ( много хора са склонни да я подценяват). Това е задача, която ще решаваме безкрайно...и винаги ще сме току що започнали да я решаваме. Въпросът е всеки човек да намери конкретна и ясна формулировка за себе си на тази грандиозна задача. Да я осмисли за себе си!
Моля за извинение, ако съм досадил!
цитирай
7. krivoshapkova - ssatik - Отговорът на поставения въпрос е в същност много очевиден!
28.04.2011 09:19
"Смисълът е оцеляването......Сред наистина неизчерпаемите структурни възможности се осъществяват тези, които образуват устойчиви системи. Съществува, ако може така да се каже, принцип на естествения отбор за възникващите системи. “Преживяват” най-устойчивите."..........Природата разполага за това с неограничено време." - Съгласна съм.
Човекът не разполага с това време. В това се изразява и един от най- основните му проблеми. Личността е система от информация. За да оцелее, е необходимо да се запази, да постигне свръхзапазване... защото всичко губи смисъл , всяко действие, цел, всеки проект, са безсмислени, ако не можеш да продължиш, ако нямаш достатъчното време да се реализираш ...или да достигнеш самоактуализация ( по Маслоу) . Времето се очертава като най- съществения проблем.
цитирай
8. vania23 - Много научно звучи всичко.
29.04.2011 09:41
Аз не съм толкова умна и съвсем елементарно и наивно питам с надежда да ми се отговори по-простичко - след като едно от най-сигурните неща в живота ни е да умрем по-рано или по-късно, то как може да осмислим този живот с оцеляването, което е със сигурност предварително загубена кауза?
Имаш предвид оцеляването на човешкият вид? Та какво ме топли това в личностен аспект?
Виждам, че си писал в блога си по въпроса - ще чета. Човек винаги може да научава нови неща - ето една хубава възможност на съществуването ни.
... Прочетох някои неща - нещо не ми допада... - за да обясня кое точно ще прочета още.
Да натоварят друг биологичен индивид с моята психика и същност, ми се струва много егоистично от моя страна. Да създадат робот, който да е Ваня2, ми се струва противоестествено и също егоистично.
цитирай
9. ssatik - Наистина е очевидно и просто!
29.04.2011 22:19
Без да се разделим с това наистина за сега най-сигурно нещо - смъртта, в личностен план едва ли нещо има смисъл. Затова религията най-напред се грижи бог да ни дари с лично безсмъртие... Уви, не всеки може да приеме това и да се почуства удовлетворен. Остава рационалното безсмъртие, което предлагат науката и технологиите. Само до преди 2-3 десетилетия тази идея си беше чиста фантастика. Но днес не е... виж сайта http://2045.ru/. Технологичното лично безсмъртие не е нищо друго освен свръхоцеляване или свръхзапазване на личността като специфична система в поредица от тела с определена приемственост и нарастващо съвършенство. Тази идея не може добре да се осмисли, ако не се направи ясно разграничение между: индивид, организъм, психика, личност. Дълга тема... Но едно е ясно- всеки един от нас е преди всичко психо-социалния компонент. Тялото(организма) ни е дарено от природата, но ние възникваме в него по-късно и се формираме като психика и личност едва след 1-2 години живот. Това, което твърдя, че има подход и технология с помощта на която личността може да се прехвърли в ново тяло, биологично или на друга субстратна основа, като се запази паметта, съзнанието и самосъзнанието( Аз-а) и по този начин да се постигне лично безсмъртие и неограничено съществуване и развитие на личността. Можем да заменим тялото си както заменяме дрехите си. Можем да си направим по-добро тяло, както можем да си ушием по-добри дрехи. Но без да влезем научно в това няма как да го разберем напълно.
цитирай
10. vania23 - Да, разбрах основната идея,
30.04.2011 10:10
но още горе споменах, че не ми допада, защото е егоистична. Планетата ни не е безкрайна и не може да приеме завинаги нас и другите, които имат своето лично право да дойдат също на този свят... и също да останат безсмъртни. Така ще убием всички неродени, само защото искаме ние да останем вечни. Всъщност, къде остава генетичното разнообразие? Едни и същи маймуни на клона във вечността? А шанс за други? Това не е ли проблем, според теб?
Разбира се, не е само това - напълно съм убедена, че право на безсмъртие ще придобият само единици, които са на върха на човешката пирамида и имат властта да си го позволят, като се оправдаят пред съвестта си, че така решават проблема с пренаселването на планетата. Това ще доведе просто до тяхното оставане завинаги на върха и до лимитиране развитието на света до размера на личните им възможности - без свежи идеи, без генетично разнообразие. Нима това не опорочава идеята?
Убедена съм също, че тя е осъществима - науката доказа само за миг от вечността, че може да прави чудеса, но пък човечеството доказа многократно, че не е готово за тях - етиката и морала не са на нивото на техническите постижения.
цитирай
11. krivoshapkova - за безсмъртието
30.04.2011 14:33
В идеята става въпрос за създаването на съвсем ново общество. Според мен тази идея не е егоистична, а напротив- дава възможност за безкрайно развитие. Защо трябва да се ограничаваме с планетата? Другото, което е важно, е - никой не залага прекратяване или спиране на биологичното възпроизвеждане на човешкия вид. С възможностите на новите носители ще се осигури продължение и експоненциално развитие на личността. Не е задължително новите носители да са биологични, което решава въпроса за ресурсите на планетата и пренаселването. Представи си едно общество ,което живее в съгласие и е способно да пътува из Вселената без да е ограничено от биологичния си носител. Представи си , че носителят е плазма.... и че може да се прехвърляме в различни носители. Това общество ще черпи енергия от звездите, а когато се "измори " от междузвездни пътешествия, ще се връща на Земята... Ние сме единствените разумни същества във Вселената ( поне засега)...а разумът не може да бъде спрян. Той ще преодолява всяка преграда, ще опознава нови светове и ще гради други..Често опасенията на хората , когато чуят за безсмъртие , се основават на страха от агресия и тирания в едно бъдещо безсмъртно общество. Единствения причина, който движи събитията в наше време е страха от смъртта. Бързаме да "успеем", за да поживеем охолно, докато можем. В тази основа са поставени и междуправителствените конфликти. Пред безсмъртния човек предизвикателството е една цяла Вселена. Нима ще се занимаване тогава с междуличностните ежби и егоистични нагласи?!
Звучи като фантастична приказка , нали? От историческото развитие на света и науката съм разбрала едно- всяка фантазия, рано или късно, е достижима. Примери много. Не те убеждавам. Не налагам и мнение. Просто споделих. Поздрав и пожелание за приятен и ведър ден!
цитирай
12. vania23 - Прекрасно е всичко,
30.04.2011 15:04
което си представяш и би било още по-прекрасно да стане реалност. Просто..., аз не мога да си я представя, имайки за основа това, което е в момента. Може би, ми липсва въображение и идеализъм. Може би, защото това, което е в момента изключва възможността за сбъдване.
Ако споделя, че съм повярвала, значи да излъжа, което е безсмислено :) Много положителни "ако" трябва да се случат с човека, за да заслужи правото да се рее вечно в безкрая. Според мен, разбира се - без също да налагам мнение и да се опитвам да убеждавам.
А, и между другото, аз живея тук и сега, а не в бъдещето и на мен сега ми трябва смисъл, а не след n на брой години. Звучи егоистично, но пък е напълно искрено.
Хубав ден и на теб!
цитирай
13. cefulesteven - Животът не бива да се ограничава в ...
04.05.2011 09:25
Животът не бива да се ограничава в смисъл, нещо далеч по-огромно е от всичко което може разума ни да допусне.
цитирай
14. vania23 - По същия начин
04.05.2011 10:37
може да се каже и че смисълът е нещо далеч по-огромно от всичко, което разума ни може да допусне. Просто думи с различно звучене, но еднакво съдържание в различни ситуации и за различни хора.
Въпросът е - как понася на всеки човек голямата въпросителна - леко или тежко?
цитирай
15. zarenkow - Може би трябва преди това, да дефинираме понятието смисъл.
08.08.2013 23:04
Защото смисли много, зависят от гледните точки, при това и противоречиви. Дали изобщо може да се говори за смисъл, ако събитията са предопределени. То тогава ще е все едно героя от филма да пита за смисъла на филма, което е абсурд. Абсурд е затова, защото героя от филма има своята идентичност в общия кадър само ако външния наблюдател му предаде такава. Смисълът е химера, както истината. Преследваме истината непрекъснато, фиксираме я на фона на неистината, с времето избледнява и става част от фона и на нейно място се появява нов кандидат за истина. Осъдени сме да преследваме истината винаги така както и да търсим смисъла, защото смисълът има стойност само ако е истина. Saatik вижда оцеляването, като смисъл, но оцеляването или не , зависи от даденостите и самия стремеж за оцеляване е също даденост, това не е избор и смисъл. Все пак гледни точки много и нито една вярна. :)
цитирай
16. platttonnn - За разбирането на живота са важни и характеристиките:
29.06.2014 16:04
Жена - мека,нежна,приемаща. Мъж - твърд,деен,пробивен. За философията: Жената е символ на ероса,мъжът на логоса. Затова не всеки е философ,пък и не е толко важно. Ние се раждаме без да ни пита някой,затова следваме пътя,който се открива пред нас,и може би някога ще разберем и смисъла.
цитирай
17. vania23 - Съгласна съм.
30.06.2014 10:28
Аз съм за приятното безаварийно пътуване :)
Но пък съм наясно, че няма как да имаш ум в главата си и да се носиш като щастлива птичка. Авариите са нужни, защото ни подтикват да стъпим на следващото стъпало.
цитирай
18. vania23 - Защото смисли много, зависят от ...
30.06.2014 10:31
zarenkow написа:
Защото смисли много, зависят от гледните точки, при това и противоречиви. Дали изобщо може да се говори за смисъл, ако събитията са предопределени. То тогава ще е все едно героя от филма да пита за смисъла на филма, което е абсурд. Абсурд е затова, защото героя от филма има своята идентичност в общия кадър само ако външния наблюдател му предаде такава. Смисълът е химера, както истината. Преследваме истината непрекъснато, фиксираме я на фона на неистината, с времето избледнява и става част от фона и на нейно място се появява нов кандидат за истина. Осъдени сме да преследваме истината винаги така както и да търсим смисъла, защото смисълът има стойност само ако е истина. Saatik вижда оцеляването, като смисъл, но оцеляването или не , зависи от даденостите и самия стремеж за оцеляване е също даденост, това не е избор и смисъл. Все пак гледни точки много и нито една вярна. :)


А ако не са предопределени събитията? Как да сме сигурни, че са предопределени? Представяш ли си цал живот да живееш, мислейки, че всичко е предопределено, а в действителност истината да е, че няма предопределеност. Не искам да живея във фундаментално заблуждение.
Това пък оцеляването да е смисъл в свят, в който смъртта е абсолютна неизбежност, ми е пълна безсмислица.
цитирай
19. zarenkow - Ами това с предопределеността се доказва ,
30.06.2014 12:18
не е резултат от гадание.Това е въпросът за свободната воля. Първо се определя какво е избор, къде и точно между какво избираме. Избираме в Света, но всеки е затворен в света на представите си за Него. Всеки е изградил един собствен затвор-представа за Света, която представа по никакъв начин не е Света. От това смесване произтичат много интересни неверни заключения. С една дума живеем във псевдо светове със псевдо избор. Всичко може да се докаже дори без да е специалист човек но е нужно внимание и търпение за да се разбере. След това се открива съвсем друга картина за истинския Свят. Тръгва се от това как всеки създава представите си за Света , т.е. ако искаш да излезеш от този затвор, трябва да знаеш как е построен, да знаеш плановете му. Досущ , като в истинския затвор:)). Лесно е но все пак се иска по систематично обяснение. Поздрави за интереса ти.

цитирай
20. vania23 - Симпагяга си, но
30.06.2014 15:37
според мен, когато правим избор, трябва да изберем между две реалности. Тоест, преди да започнем избора, трябва да сме наясно с обективната действителност, а не да избираме между две хипотези.
Вярно е, че всичко е субективно и моя свят е различен както от твоя, така и от световете на всички останали и все пак има общовалидни истини, като например, че светлата част на денонощието е ден, а тъмната - би трябвало наистина да е нощ. Има факти, и те са обективно съществуващи. Например, обективно съществуващ факт е смъртта - тя настъпва при всеки човек след неопределени години живот. Та тя е факт. Вече какво става и става ли въобще нещо след нея, ние няма как да знаем, защото не е е постъпила информация за след това.
По същия начин и предопределеността - ако аз си кажа - така е било предопределено, мога да сбъркам, а мога и да позная. Нямам отправна точка за обективно заключение - това ще бъде само една хипотеза и в единия и в другия случай. Факт е обаче, че ако избера да повярвам в предопределеността, ще ми е по-леко на душата, защото много от личната ми отговорност ще бъде снета.
цитирай
21. zarenkow - "според мен, когато правим избор, трябва да изберем между две реалности."
30.06.2014 16:44
На ясно ли сте какво е "избор", а дали е между една или повече "реалности" е отделен въпрос ? " трябва да сме наясно с обективната действителност," е нали за това казвам, че за нас тази "обективна действителност , всъщност е подменена с представата ни за нея, а има огромна разлика между представата ни и Нея. Въпросът за фактите е също интересен, защото съпоставяме обекти от различни предстви и това , че имаме съгласие не е гаранция , че става дума за едно и също. Въобще споменавате "инфрмация" , а сигурна ли сте , че можете да дадете дефиниция извън формалните и определения, да речем в информатиката или статистиката и т.н., както съм убеден, че "мислите" , както много други , но едва ли ще дадете дефиниция на мислене, подобно на време и други често ползвани от всички понятия без да са на ясно и приемайки ги интуитивно. В огромната си част например обичат да говрят за или против религиите, за или против Бог, но почти никой от разпалените коментатори дори не знае , какво е религия, изобщо не допуска и да узнае. Разбира се и заключенията им ще са по скоро интуитивни. Подобно е и с логиката, формалната логика знаем какво е , валидна във формално поле, но дали е обективна ? Т.е дали изводите и са валидни извън представите ни за Света, защото в единен полеви Свят, каквато е и нашата същност и принадлежност, не може да има закон за изключеното трето, на което разчитаме основно за познанието си, по простата причина, че второ няма , та трето вече много. :))) Изобщо големите човешки заблуди идват именно от замяната на реалността с представата ни за нея. Колко силни емоции са резултат от несъгласието ни с действителността, която не съвпада с грешните ни представи. Та това е смешно, да се мислим едва ли не за богове. :))) Не можеш да кажеш , "ако беше така" за нещо различно от действителността , защото разсъждавайки непременно ще стигнеш до противоречие, познато в логиката и математиката като метод на допускане на противното. И вие сте ми симпатична . :)))
цитирай
22. vania23 - Разбира се,
30.06.2014 21:29
че ще сме си симпатични :) Такива разговори не се водят с всеки, защото хората не желаят да се замислят. По-леко е да се говорят празни приказки - от тях не произтичат въпроси, налагайки съответно мислене.
Да, мислила съм колко се злоупотребява с думите. Всъщност, ако владеехме науката или, може би, изкуството да говорим правилно, като използваме точната дума за всичко, което ни заобикаля или изпитваме, или пък мислим, то щяхме да живеем в един прекрасен свят на пълно разбирателство.
Аз сама за себе си открих значението на някои от думите /а което не съм убедена :)/и с това света стана по-познаваем, но разбира се, няма как да забравя, че години наред съм живяла в редица заблуждения, което пък ми държи влага, че може отново да се заблуждавам - дори в това, което съм убедена, че вече съм открила.
На всеки мислещ индивид му се налага да приеме, че може да греши във всяко свое заключение. Този начин на живот е неудобен, защото няма стабилна опора, но той затова е мислещ, за да открие, че има редица фалшиви опори.
Избор е да трябва да предпочетеш едно нещо от две или повече неща. Когато избираш трябва да си наясно какво точно искаш да постигнеш с избора си и да избереш това, което ще ти помогне да постигнеш крайната цел.
Сред цялата мъгла вярвам, че има една истина и тя трябва да бъде открита. Вие не вярвате ли, че е възможно? Защото е възможно аз да греша, а вие да сте прав и ние да сме обречени да живеем във фалшив субективен свят на страдание и неразбирателство.
А не сме ли богове, в крайна сметка, ако предварително приемем, че животът ни е в нашите ръце и можем да постигнем всичко, което желаем с помощта на знанията, възможностите и труда си?
Или пък греша и сме просто едни незначителни, оплели се в собствените си нелепи представи същества? :)
цитирай
23. zarenkow - "А не сме ли богове, в крайна сметка, ако предварително приемем, че животът ни е в нашите ръце "
30.06.2014 22:40
:))) Това е забавна шега. Колкото до изборът ще дам един пример. Стартирате една програма, в нея компа трябва да направи това, което вие разбирате под избор и той наистина го прави. За отбелязване е че колкото и пъти да стартирате програмата крайният избор ще е един и същ, разбира се ако не участват псевдо случайни параметри или компа или "бога" не са развалени :))). Това е като филм , в който има драма и главния герой страда и трябва да вземе решение и го взима наистина, но колкото и пъти да пуснете филма ще е все същото.Често наричаме незнанието си случайност , та по този повод ще се цитирам :
"Ако настоящето е ехото на миналото, а бъдещето е ехото на настоящето, то всичко вече се е състояло. Следователно бъдещето и настоящето са незнанието ни. Само незнанието ни, ни изпълва с трепетно вълнение и упование, така че вместо да се жалвате наслаждавайте му се. :)))" Между другото въпросът за предопределеността не е предположение , а доказателство и следствие от това какво наричаме Свят и мислене. Понятието избор е следствие на мисленето и няма обективна същност извън нас. Избираме във виртуалните ни и лоши копия на действителността, измежду тях и нищо извън тях. Псевдо свобода така да се каже. На пръв поглед е потискащо , но сам на пръв поглед, защото въпросът за смисълът на живота придобива допълнителни очертания извън мизерната ни същност. За смисълът на тази "медия" за целия "филм" във всеки кадър на който може да ни идентифицира само външен наблюдател, защото сме неотделима част от цялото, един общ кадър в който физически кученцето и стопанина му са неотменимо цяло. :))). Отделен е въпросът, че в този филм сценарият е отредил на едни да "знаят:. а на други не. :))) все едно дали ни харесва или не. Хората не желаят да знаят истината за себе си и Света, защото са се вкопчили в изградения вече "капитал" единствено даващ им сигурност и не помислят даже да го пуснат. Бях написал именно по този повод защо вярата е по важна от истината. Защо в дебелите стари книги така упорито ни казват "Повярвай за да съществуваш", а не узнай за да съществуваш. :)
цитирай
24. vania23 - Имате много необичайно мислене,
01.07.2014 08:22
като не съм убедена, че го разбирам :)
Твърдите, че сме обречени? Все един и същ изход ще има от един и същ избор - винаги ще избираме едно и също, защото нямаме знание, което да обуслови друг избор. Нещо повече - така било е и така ще бъде, докато свят светува? Имаме псевдо свободата да избираме от няколко фалшиви изкривени копия, нещо като герои сме от чужд сценарий? Чий е този сценарий?
Има ли добра новина? Казвате - само на пръв поглед е потискащо, но на мен на всеки поглед ми е потискащо.
И в какво по-точно да повярваме, за да съществуваме? Вие в какво вярвате?
цитирай
25. zarenkow - "Има ли добра новина?" :)))
01.07.2014 10:03
Не би трябвало да има изобщо лоша новина, защото сме информационна система и всяка новина е добра. Лоши или добри могат да са емоциите съпровождащи новините. Така е защото емоциите са плод на оценката ни дали представата ни за Света съвпада с действителността или не. Видях, че се е загубил надолу коментарът ми та продължавам и с обяснение на последния въпрос. Емоциите са необходими , като стимул за корекциите. Друг е въпросът, че в условия на по примитивен живот от миналото са били необходими в степента в която сега не са така нужни, защото оцеляването някога е изисквало повече адреналин а днес адреналинът даже е пречи на днешното оцеляване защото стимулира първсигналните реакции за сметка на анализа. Но както всеки компютър инсталираме система, каквато е налична :))) и чакаме грешките да посочат корекциите. Така например от деца сме възпитани да търсим вина и виновни, наместо причини, защото причините обезсмислят вината. Това поражда вместо разумна превенция мъст, омраза, жестокост и все "хубавини". Попита ме в какво вярвам. Аза присъства в представите ни колкото и да не са верни, но едва повярвайки в този неверен свят може да присъства и Аза в него. Вярата придобива комплексна стойност по важна и от истината. Когато става дума за тази вяра , обаче която очакваше да споделя ще кажа нещо на пръв поглед скандално , че най великото човешко творение са религиите. Никой не обръща внимание на факта, че от както има човешки цивилизации, религиите присъстват неизменно с абсурдните си персонажи и лишени от логика описания. За да е така , трябва да има много сериозна причина и повярвай ми, не цивилизациите създават религиите, а е точно обратно, но това е пак друга тема. Бог и религиите имат своето логично и обосновано място и изобщо не са това , което хората си мислят. Дори съм склонен да мисля, че не са наистина човешко творение, защото имат толкова гениална мисия и предназначение, че е удивително да се разбере че точно на тях дължим способността за мислене. Може би се усмихваш снизходително , но и аз правя същото :)))
цитирай
26. vania23 - Как мога да се усмихвам снизходително,
01.07.2014 14:35
когато с всички сили се опитвам да разбера това, което казваш... - аз не си играя на риторика, а наистина питам, защото наистина се интересувам - искам да разбера Защо - не само голямото Защо, а и малкото - защо ти мислиш точно по този начин.
Ти си стигнал до извода, че сме създадени с някаква мисия - в твоя случай, за да изпълним някаква програма. Не ми обясни каква е тази програма, целта каква е изобщо да сме тук сега - аз, ти, и всички останали.
И имаш ли някакви доказателства?
Нищо не е друга тема, щом е свързано с темата и я обяснява.
цитирай
27. trakietsadobri - Животът е удивителен!
30.01.2018 13:18
Смисълът на живота е живеенето в лично качество.
Естественото и пълноценното изживяване на дарът живот.
цитирай
28. vania23 - Амин,
30.01.2018 13:43
Добри! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 1052469
Постинги: 333
Коментари: 3501
Гласове: 12832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031