Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2017 21:52 - КЪДЕ Е ТИТАНЪТ? Първа част
Автор: 1997 Категория: Бизнес   
Прочетен: 313 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Законът трябва да бъде отражение на живота, а българският суверен е наложително и справедливо да има думата от последна инстанция
Дума 12. Декември 2017 , брой: 243 Славчо Кънчев
От онова, което Павел ни казва за Петър, научаваме повече за Павел, отколкото за Петър. Бенедикт де Спиноза (Барух Спиноза) - (1632-1677 г.) - холандски философ
Изразът "Мене - текел - фарес" на иврит има следния произход: според Библията на Балтазаров пир са били изречени на староеврейски език словата: "Мина - шекел - уфарсин". "Мина" била основна парична единица на древните евреи. Буквалният превод е: "пара, грош - премерен си". Смисловият превод на "Мене - текел - фарес" е: "След като е оценен, идва и неговият финал".
Горното съждение е напълно валидно и по отношение на лицето Борисов, Бойко. Профайлърите (експерти - психолози, които изследват поведенческия модел на дадена личност или на определена група от населението) биха могли с най-голяма лекота, но същевременно и точност, да определят характеровите особености на вожда на корпорация "ГЕРБ" върху полето на неговите изяви, свързани с широко заявените му намерения в публичното пространство за титанично противодействие на корупционните практики у нас.
Всъщност

Бойко-Борисовите напънчета

да напомпа със съдържание образа от старогръцката митология на Титан (божество от по-старото поколение, дете на Уран и Гея (Небе и Земя), по-късно станало нарицателно наименование на мъжествените борци за нов живот, гениалните единаци - мислители, хвърлили предизвикателството на света на несправедливостта и злото и пр.), ето тези Бойко-Борисови намерения да придобие дупка в масовото съзнание на българския суверен, през която да набие пропагандния гербаджийски чип, са обречени да останат ялови всегда нине и присно и во веки веков. Понеже ...
Понеже и защото, че и тъй като цялата законопроектна галиматия за отказ от давност за престъпления, свързани с приватизационните сделки у нас, са изцяло пречупени през гербаджийската оптика.
Тънкият замисъл на Бойко Борисов, тънък колкото дебелата котвена верига на презокеански лайнер, е да нанесе удар върху всички партии, както и спрямо лицата, участвали в тяхното ръководство по време на приватизационния процес в България.
Когато е замислял този ход, Бойко Борисов е изхождал от една единствена предпоставка: как да нанесе удар там, където партиите от сегашната управляваща коалиция нямат участие.
Е, къде ГЕРБ и "Обединените патриоти" нямат участие? Във всички управленски действия, които са извършени преди двете партийни формации да възседнат властта.
С други думи, персоната Борисов, Бойко, се опитва да пресъздаде Теорията за големия взрив, довел до създаването на Вселената, но точно на обратно, като огледален образ на тази хипотеза. Тоест, в момента "О", когато ГЕРБ спечели изборите през 2009 г. и зае изпълнителната власт, корупцията се е свила в нулев обем, времето е замръзнало по отношение на практикуването на "сребърни аргументи", както древните римляни наричали подкупите.

Взривът, създал корупционна България

- според политическата аксиома с автор генерал-майор Бойко Борисов, по която аксиома той още (ах, защо ли?!) не е защитил докторат, тече във времето и пространството на обратно: от 2009 г. назад.
Но моя милост, понеже не нахлузвам гербаджийските политически диоптри, виждам ситуацията в други измерения.
Между една приватизационна сделка и една тръжна процедура не съществува принципна разлика, дотолкова, доколкото се засягат интересите на суверена. Както при разпродажбата в частни ръце (на български или чуждестранен собственик) на държавно или общинско имущество, така и при възлагането чрез тръжна процедура на поръчка за доставка на стоки или изпълнение на услуги, финансирана с публични средства, суверенът може да бъде ограбен.
Общото и при двете престъпни машинации е, че сто и едно на сто са налице тайни договорки и моторите на операциите се задвижват с корупционно гориво.
Ето, че изниква твърде логичен въпрос от още по-твърде неудобно естество за антикорупционния "титан" Борисов, Бойко: Защо не придвижва парламентарната група на ГЕРБ под диригентската палка на двете десни ръце на вожда на гербаджийската корпорация - г-нът Цв. Цв., законопроект, съгласно който да няма давност и за престъпления, извършени при осъществяването на тръжни процедури?
Наистина още Карл Маркс е описал процеса на първоначалното натрупване на капитал и в частност разграбването на общите земи в Англия през ХVІ в. като начален етап на капиталистическото развитие. Но понятието "Първоначално натрупване", така дефинирано, в края на ХХ столетие и през 20-те години на нашия век претърпява разширение на своето значение. Напълно коректно е да приемем, че първоначалното натрупване на капитал е възможно да бъде реализирано посредством още два процеса. То се отнася и до обсебването чрез приватизация на благата, изградени посредством данъчната система и другите финансови канали за постъпления във фиска, които блага са били публична собственост - транспорт, телекомуникации, градско устройство, културни и природни блага, болници, производствени и енергийни мощности, търговски предприятия.

Вторият канал за първоначално натрупване на капитал

беше именно участието (и "спечелването") на обществени поръчки посредством предварително подработени условия за провеждането на търговете, както и поставени изисквания, на които е необходимо да отговарят кандидатите, така, че именно "своята" фирма да прилапа финансовия ресурс. Като цялата далавера се състои както в изкуствено завишените цени, по които държавният субект - възложител на обществената поръчка, заплаща стоките и/или услугите, също така и в липсата на ефективен контрол върху качеството на изпълнението на възложената обществена поръчка.
За да бъде реализирано първоначално натрупване на капитал, на първия етап от тази процедура фирмата, определена предварително да спечели тръжната процедура при поставени условия за последващо "връщане" на голяма част от печалбата във вид на подкупи, получаваше уреден в аванс улеснен достъп до банкови кредити, за да е в състояние да посрещне нарочно заявената (за да представлява непреодолима спънка за конкурентите в търга), висока банкова гаранция, както и да посрещне първоначалните разходи по изпълнението на възложената поръчка.
Когато една държава приватизира електроцентрала, авиокомпания или болница, когато отстъпва на концесия снабдяването с питейна вода или експлоатирането на природни залежи, тя лишава общността от част от нейните блага. В процеса на приватизация или на отдаване на концесия правителството продава нещо, което несъмнено не е негова собственост, а принадлежи пропорционално на всеки член на общността. Това действие представлява акт на отчуждаване, съпоставим с отчуждаването на частна собственост при строеж на път или друго обществено съоръжение.
Приликата е обаче само привидна, тъй като е налице принципна разлика. Когато по усмотрение на държавното управление се извършва отчуждаване на частна собственост, либералната конституционна норма предпазва собственика от финансово ощетяване, понеже постановява, че при отнемане на собственост се полага обезщетение. Неговият размер може да бъде обжалван по съдебен път. Но когато бива извършено прехвърляне на общностни блага в частния сектор, не съществува юридическо или още по-малко конституционно положение, което да ги предпазва от управленски произвол.
Този проблем е особено болезнен за българския суверен, поради огромния обем на приватизираната публична собственост след 10 ноември 1989 г., както и с оглед на размера на отдадените на концесия общностни блага.

Наличието на законова безотговорност

позволи на всички досегашни правителства, инициирали приватизационни и концесионни процедури, да прикриват своята управленска некадърност, за да финансират бюджетни дефицити - доказателство за тяхната професионална некомпетентност.
Логично изниква въпросът: защо настоящият министър-председател не инициира законова промяна, която да регламентира възможността на гражданското общество да извършва пълен контрол върху цялата фаза на възлагането и изпълнението на обществени поръчки. Както е определил още Платон: "Законът трябва да бъде отражение на живота". Именно защото при приватизационните и концесионните сделки става въпрос за разпореждане с неговото имущество, българският суверен е наложително - и справедливо!!! - да има думата от последна инстанция, когато става въпрос за решения, които засягат неговите финансови интереси.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3032900
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031