Само гледната точка на този, който не се развива, остава без промяна.
Постинги в блога от Декември, 2017 г.
29.12.2017 13:45 -
Отива си тази година...
Отива си тази година,
в душата отеква със звън.
Като миг дойде и отмина -
в душата отеква със звън.
Като миг дойде и отмина -
20.12.2017 08:31 -
Уморих се от бързане...
Уморих се от бързане
след препускащо време,
от живот със затъване
след препускащо време,
от живот със затъване
17.12.2017 13:45 -
Коледна елха
Елхата извадих от стария шкаф -
там, свита, стояла бе цяла година.
Развързах чувала. Бе вързан с канап.
там, свита, стояла бе цяла година.
Развързах чувала. Бе вързан с канап.
15.12.2017 09:14 -
Голяма си, а аз съм още малка
Любов, какво си? Може би идея
за непресъхваща човешка жажда?
За теб да пиша трудно е, не смея -
за непресъхваща човешка жажда?
За теб да пиша трудно е, не смея -
10.12.2017 13:47 -
Днес да бъдеш се оказва трудно дело
Нова мода неусетно и на пръсти
между нас навлезе и се настани -
всеки себе си залутано да търси,
между нас навлезе и се настани -
всеки себе си залутано да търси,
06.12.2017 10:20 -
И винаги животът се запазва...
През късна есен, уморена от живот,
природата с тъга пред нас умира.
След дълго бързане забавя своя ход,
природата с тъга пред нас умира.
След дълго бързане забавя своя ход,
03.12.2017 18:47 -
Паралелни Вселени
Понякога си мисля - всички тук са прави,
но едновременно с това грешат.
Та всеки носи своите различни нрави,
но едновременно с това грешат.
Та всеки носи своите различни нрави,
Търсене