Със смесени чувства Ви представям първата си стихосбирка "Разнолики думи". Има го и усещането за нереалност, и притеснението, и плахата радост, че оставям една книжка след себе си...
Научих доста за година и половина /откакто написах първ...

Ще дойде пролетта, нали,
щом свърши бързо февруари?
И с капки дъжд, щом завали,

Навярно адът е студен -
гори, но с ледени пожари 
в един безкрайно дълъг ден -

Длъжници сме на любовта,
но тя дълга ни опрощава.
И съществува на света

С думи, намерени лесно, без търсене,
в сънища ярки, превзели деня,
нишка подава се трудно завързана -

Ще седна някой ден пред психолога,
когато повече не се търпи,
и от натрупан стрес и от тревога,

Зората непонятно зла -
без птича песен и без пеперуди,
прониза нощната мъгла

- Ще видите - казваше баба -
живяла съм дълго и знам -
как трудно изкарва се хляба,

Намерих в баницата си парата,
което знак е, че ще съм богата...
И казах: "Спри с играта на поет! 

"Пиши за нещо хубаво, Поете!
Гони далеч от мен студа -
и зима да е, пак да стане лете,

Отива си тази година...
Отеква в душата със звън.
Дойде като миг и отмина -

Понякога се чувствам в клетка,
наречена цинично "битие".
И искам да потърся сметка